С течение на времето разбрах, че понятията „бизнес” и „печалба” не са синоними*

Отгледан съм в литературно семейство, поради което винаги съм се отнасял с аристократична арогатност към бизнес обучението. Допреди две години не съм и допускал, че подобно нещо би могло да ме заинтригува. Завършил съм бакалавърска степен по Югоизточноевропейски изследвания (Southeastern European Studies) в първия випуск (1995) на Американския университет в България. С течение на годините развих „портфейлна:” кариера – тичам по много писти едновременно (освен с основния ни бизнес, който обединява полиграфия и издателска дейност, съм съсобственик на безплатния културно-информационен седмичник „Програмата” за Пловдив и Стара Загора; занимавам се с внос на полиграфически материали; от четири години строя звукозаписно студио в София); наскоро осъзнах, че единственото, което обединява начинанията ми, е терминът „творчески индустрии”. След като повече от десет години следвах свой собствен път, най-накрая се почувствах готов да се върна към семейния бизнес, полиграфията. Записах се в MBA програмата на АУБ, защото осъзнах, че вместо да откривам топлата вода в бизнеса, мога да се възползвам от практическите знания и умения, които подобно обучение предлага. Вариантът да отида да уча в чужбина не бе актуален поради изключителната ми работна ангажираност. Програмата в АУБ ми бе препоръчана от приятел, който я завърши преди няколко години. Не беше нужно да ме убеждава кой-знае колко, защото съм силно привързан към Американския университет и истински вярвам в неговата система на обучение. Вероятно съм малко краен, но за мен на бакалавърско ниво Liberal Arts обучението на АУБ и до ден-днешен си остава единственото адекватно образование в България.

Трябва да си призная, че преди да се запиша в MBA програмата имах напълно погрешна представа за това как изглежда тя – мислех си, че е със силна математическа насоченост, че ще е бъкана със сложни графики и изчисления. Оказа се тотално различна. Магистратурата е казусно ориентирана, досега сме разгледали над 300 казуса – случки от реалния бизнес от водещи журнали като Harvard Business Review. Повечето са супер актуални, от последните няколко години. Целта на програмата е да даде необходимите за един мениджър широкоспектърни знания и умения, при това със силна практческа насоченост. Програмата включва както неизбежните финансови курсове (микроикономика, финансово и управленско счетоводство, корпоративни финанси), така и дисциплини с преобладаващо социална насоченост – бизнес и общество, бизнес комуникация, организационно поведение, управление на човешките ресурси, маркетинг, стратегия. Те са свързани с тъканта на бизнеса и са абсолютно приложими в реалния живот.

Буквално на всяка крачка MBA програмата ми предлага решения за семейния ни бизнес, който е на път да прекрачи в лоното на корпоративния. В последните години Полиграфически комплекс “Жанет 45” се разрастна драматично – през 2004 бяхме 25, сега сме почти 100 души! Овладяването на подобен растеж е свързано с много трудности и предизвикателства, защото управлението на по-голямата фирма изисква съвсем различен подход. От една страна, необходима е далеч по-стройна структура, организация и финасово планиране, от друга – живо предизвикателство си е да съхраниш органичната култура на малкия колектив, която е едно от основните ни преимущества пред конкуренцията.

Смея да кажа, че MBA програмата на АУБ е едно практическо образование, което ми отвори очите за вътрешната логика и механизмите, по които функционира корпоративния свят – не с отвлечени понятия, а с разучаване и анализ на реални бизнес ситуации. Това е образование, чиято основна роля е да задава въпроси, да провокира. Светът на бизнеса се променя с шеметни темпове, затова и ние трябва непрекъснато да обновяваме знанията си; едно от големите предимства на тази програма е, че е гарантирано актуална (най-старите учебници, по които учим, са издадени през 2006-та!).  В кохортата всички са мениджъри на средни и високи позиции във водещи фирми – с други думи, доста заети хора (имаме и няколко майки с малки деца). Повечето задания се изпълняват в групи от 3 до 6 души и ни се налага да се събираме всяка седмица в извънучебно време за да обсъждаме безбройни казуси и да подготвяме презентации. Това е огромен плюс на програмата, тъй като работата в екип по принцип е неприсъща за българина. Колегите ми са великолепни; изключително сплотени сме, с течение на времето се научихме взаимно да се балансираме, впрягайки уникалните умения които притежава всеки един от нас за общото благо. Научаваме страшно много един от друг, а преподавателите, дори най-добрите, са по-скоро медиатори на нашите дискусии и спорове, чиято роля е да ни провокират да си задаваме правилните въпроси, а не да предлагат готови отговори.

Винаги съм смятал, че изкуството е единственото човешко занятие, което остава следи във времето. Възприемал съм бизнеса като второразредна човешка дейност която не позволява цялостна изява на личността. С течение на времето обаче разбрах, че понятията „бизнес” и „печалба” не са синоними – макар печалбата да е задължително условие за успех в бизнеса. Бизнесът може да бъде и много повече – начин да заявиш пред обществото своята човешка кауза,  да осмислиш живота на околните и, в крайна сметка, своя собствен. За себе си научих, че когато вярвам в това, което правя, умея да увличам хора около себе си. Това, което ми липсваше доскоро, бяха простите оръдия на труда. И ако трябва да опиша програмата с едно изречение, то ще е следното: вдъхновяващо е да осъзнаеш, че някой някъде вече е измислил мотиката след като години наред си ровил земята с пръсти…

*Интервю за в-к “Капитал, 27 февруари 2008

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s