“Висящото кафе” е отчаян зов за преоткриване на смисъла

Прилепчивостта на идеята за висящото кафе е в това, че почти всеки може да го купи без да къса от залъка си и без му се налага да преобръща дневния си ритъм. Но най-вълнуващото в тази идея е нещо друго: а именно, че купуването на висящ продукт се основава на доверие — към онзи, от когото го купуваш (че няма да си присвои парите или продукта, а също и че ще подбере подходящия човек, комуто да го даде), както и към онзи, който ще го вземе (че няма, виждате ли, да се “престори” на нуждаещ се). И понеже липсата на доверие – към всички и всичко – е най-характерната черта на времето, в което живеем, за мен мълниеносното разпространение на вируса “висящо кафе” (с цялата му неблагозвучност) е ясен знак, че доверието между хората не е изчезнало. Не е изчезнало и желанието да помогнат на ближния си. Висящото кафе е отчаян зов за преоткриване на смисъла в един пост-комунистически, пост-преходен, брутално комерсиализиран неолиберално-капиталистически свят, в който кризата на идеали е неизмеримо по-тежка от кризата като недостиг на средства за закупуване на хранителни продукти.