За българското дясно и българското ляво

В България дясното в много отношения е синоним на ляво, а лявото е прикрито (и често неприкрито) дясно. По цял свят прогресивните интелектуалци са леви. В България са десни. По цял свят лявото вдига данъците. В България ги сваля. (Защото водачите на българското ляво са сред най-безскрупулната част от българската олигхархия.) По цял свят дясното защитава интересите на едрия бизнес. В България не е съвсем ясно какво защитава — освен че държи контра на лявото. В България “ляво” е мръсна дума за мнозинството интелигентни, напредничави, предприемчиви хора (защото “лявото” от преди половин век удари яко теслата тъкмо на тази прослойка за сметка на полуграмотните и хептем неграмотните, които му останаха верни до гроб). Като прибавим световната тенденция (минус Латинска Америка) към втвърдено дясно, пълна пазарна доминация, липса на социална държава: резултатът е яка навалица от партии в дясно-център, и само една (и половина) — вляво. (Искам да кажа в българското ляво — мъгливата псевдосоциална пропутинска дръж-ми-шапката-за-да-не-видиш-как-ти-бъркам-в-джоба политика на столетницата, която, ако не с друго, винаги разполага с новичка, прясно измазана фасада.)