Дъното на лошия вкус

Уважаеми г-н Николов, г-н Бобев; уважаема „Култура“  –

Наскоро четох документален спомен от епохата на нацизма. В него се разказваше как няколко есесовци изтръгват пеленаче от ръцете на майка му и играят футбол с него, след което карат майката да избърше кръвта от ботушите им.

Макар да съм наясно с корените на нацизма, макар много да съм гледал и чел, умът ми упорито отказваше да приеме, че човекът може да бъде превърнат в нещо подобно. Че милиони здравомислещи и трудолюбиви хора – знаем що за народ са немците, че са сърце и двигател на днешна Европа – могат да бъдат зомбирани до такава степен, че жена, стояща до мъжа си насред улицата да маха на преминаващия кортеж и да крещи с цяло гърло: „Искам дете от Фюрера!“

И докато четях горната статия на г-н Шиндаров с внезапна яснота осъзнах, че в основата на тази масова хипноза, отнела живота на милиони и оставила незаличимо черно петно в човешката история, стоят именно текстове като неговия, приравняващи определен тип хора с животните и растенията, а определен тип човешки взаимоотношения, в които зрели индивиди са встъпили напълно съзнателно и доброволно – с гнусни извращения като изнасилването на дете например.

Винаги съм бил привърженик на свободното изразяване на мнения в публичното пространство. Но свободата също си има граници. Както знаете, в почти цяла Европа за открито проповядване на нацизъм се влиза в затвора. При това по съкратената процедура. А за всеки що-годе образован човек е видно с просто око (въпреки отсъствието на ясна авторова мисъл в дискутираната статия), че предложените ни в нея шиндаровизми се различават от нацизма единствено по показателя, по който се извършва категоризацията: Хитлер дели хората на висши и низши по расов принцип (елемент от нашата идентичност, присъщ ни по рождение), а Шиндаров – според сексуалната ни ориентация (която, както всички сериозни съвременни изследвания демонстрират, също ни е генетично заложена).

Имам твърде много хомосексуални приятели и познати със сериозна позиция в обществото, които са принудени да живеят в тайна и страх от гилотината на общественото мнение. Почти всички са хора с висок морал, с прекрасно образование, с интелект и талант, многократно надхвърлящи средните за страната ни.

Опитът ми показва, че за хора като г-н Шиндаров лечение няма. Освен едно-единствено, което най-искрено им пожелавам: някое от децата им да излезе от килера и да заяви ясно различната си сексуална ориентация. Съвсем наскоро сенаторът-републиканец от САЩ Роб Портман, известен с откритата си враждебност към борбата на хомосексуалните за равноправие промени публично позицията си, заявявайки, че синът му го е вдъхновил да смени гледната си точка в двете години последвали признанието му, че е хомосексуален.

„Това ми позволи да видя нещата в нова перспектива – споделя Портман – от гледната точка на баща, който силно обича сина си и иска той да има същите възможности, с които разполагат брат му и сестра му – да има връзката, която аз и жена ми споделяме от 26 години. Най-същностното послание, което съм взел от Библията – стремежът към любов и състрадателност, както и Златното правило, а също и фактът, че Творецът е създал всички ни равни: всичко това повлия промяната в позицията ми по въпроса.“

Толкова по въпроса за Шиндаров. Но към вестник „Култура“ не мога да си позволя да бъда така снизходителен. Защото той е институция. С него са отраснали поколения интелигентни и свободомислещи хора в България. И всички те очакват, не – изискват! – от вестника да бъде коректив – ако не за друго, поне за добър вкус. А тази статия е не просто проява на лош вкус; тя (освен, че открито изразява престъпни мнения) е дъното на лошия вкус – текст, който очакваме да прочетем на вратата на някой мръсен обществен кенеф или да чуем скандиран от подивели агитки на някой футболен мач, но който няма място на по-малко от петдесетина метра от страниците на обичания ни вестник.

Затова очаквам от редакцията извинение и покаяние. Заявено ясно и недвусмислено. Това не им гарантира прошка – нито моята, нито на хилядите им оскърбени и отвратени читатели – но поне ще им даде шанс да продължат начисто. Преди да сме ги отписали напълно.

Поздрави и успех,
Манол Пейков

*Писмо до в-к “Култура”, 14 юни 2013

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s