Поглеждам звездите и отлично зная –
и по дяволите да ида, за тях все е тая.
Но на тази земя с безразличност не можеш
ни човека, ни звяра да разтревожиш.
Нима би ни харесало, ако звездите по нас
пламтяха с безумна, несподелима страст?
Ако равна любов помежду ни няма
искам аз да съм по-обичащ от двамата.
И макар, че любител съм на звезди, на които
не им пука за мен съвсем неприкрито,
сред тях няма такава, на която смутен
да река: „Как ми липсваше през целия ден!“
Ако всички звезди умрат и изчезнат
ще се уча да гледам в небето беззвездно,
да усещам величавата безпределност на здрача…
Малко време за туй ще ми трябва, обаче.
Уистън Хю Одън (1957)
Превод Манол Пейков
Моите текстове 