Един призрак броди из София

Мая Манолова броди из София, обкръжена от стотина протестиращи и още толкова полицаи. Хората я гледат в очите и й обясняват, че се срамуват от нея. В стремежа си да я предпазят от думите на хората, които падат тежко като камъни, полицаите са се хванали рамо за рамо, сякаш ей-сегичка ще заиграят сиртаки около нея. На шестата минута Мая влиза в такси, но шофьорът я изгонва. Тя продължава да се лута из улиците под скандирания “Оставка!” и “Подлудихте хората, и полицаите подлудихте!”, докато накрая една черна лимузина я поглъща във вътрешността си и я отнася. Тук си спомних мита за Прокруст, който любезно канел странници в дома си, настанявал ги в леглото си, а после режел краката на тези, за които леглото било малко и разпъвал онези, които не успявали да го изпълнят. Когато Тезей го убил и го хвърлил на брега на Егейско море, сушата не го искала и го хвърляла в морето, а морските вълни гневно го връщали обратно на сушата. Така си го подхвърляли, докато най-накрая земята се разтворила и го погълнала.