Преди двайсет и две години изпратих на Яна едно писмо, което завършваше със стихотворение. Седем години по-късно тя го възкреси, като написа музика по него. Иван я аранжира изящно, а Валери я записа и (не съм забравил!) добави ефирната цигулка на Менухин в края. После чудесният Любо направи по песента няколкостотин рисунки малко преди да замине за (доколкото си спомням) Сиатъл, за да продава хамбургери. Красен събра всичко това във видеоклип, който новороденото (и далеч не толкова комерсиално) bTv излъчи няколко дни подред в ранните вечерни часове. Тринайсет години по-късно (на 13 август 2013, в 5:25 сутринта), двете минути и деветнайсет секунди анимация на “Ще си купя” най-после намериха общ език с YouTube. Вследствие на което вие, които не знаете нищичко за тази история, нито пък си спомняте времето, когато ентусиазмът не беше правопропорционален на размера на възнаграждението (каква ирония, предвид заглавието на песента!), също можете да я видите.
Ще си купя
Published by manolpeykov
Манол Пейков завършва Американския университет в България с първия му випуск през 1995 г. Управляващ съдружник в полиграфически комплекс „Жанет 45”, отговаря за преводните заглавия на издателство „Жанет 45”. Съосновател и съсобственик на звукозаписно студио „Пекарната” в София. View all posts by manolpeykov
Published