Още размисли относно ДДС върху книгата

Малко размисли по въпроса “намаляване на ДДС върху книгата”, продиктувани от коментарите към интевюто ми в “Стандарт” (по-долу).

Дали ако цената на една книга падне от 20 на 17 лева (спестеното ДДС) повече хора ще купят книгата? Да, със сигурност. Представа си нямате как (особено в провинцията!) хората си броят стотинките по премиери, за да притежават някоя книга, за да я вземат в ръце.

Качествената литература в България се продава в тиражи от 300 до 1000 броя, не повече. За да си избие разходите един издател (а без това няма как да оцелее – без значение колко възрожденски разсъждава той или тя) му е нужно да продаде (в зависимост от структурата на разходите) между 500 и 800 броя. За да почувства той/тя по-голяма сигурност – и да издава смело качествени книги — е достатъчно продажбите да се вдигнат малко, не много. Ако до вчера е продавал/а средно по 450 броя – днес да продава по 600. А това със сигурност ще се случи при намаляване на ДДС. Което, от своя страна, ще отвори пазара за много некасови, но качествени и важни за българина заглавия.

Но цялото спестено ДДС няма да отиде в намаляване на коричната цена на книгата. Да си представим, че говорим за книга от 300 страници, издадена в тираж 1000, на цена 20 лева. По-реалистично е да се допусне, че цената, ако ще пада, ще падне по-скоро с около лев. Останалите два лева на книга спестено ДДС, умножени по тиража, правят 2000 лева. Не можем да знаем как точно ще бъдат разпределени тези пари (това ще го определи пазара, както и самите издатели), но аз лично бих предложил да предположим, че ще бъдат поделени по равно между преводач, редактор и издател.

Какво означава това? Ако на преводача са платили 6 лева на страница (обичайна в настоящия момент тарифа), то той е взел 1800 лева (300 страници по 6 лева). Ако добавим към това 1/3 от тези 2000 – 660 лева — това ще вдигне заплащането му на 2460 лева. Това ще повиши заплатата му с повече от 25%. (Имайки предвид, че, според повечето преводачи, с които съм разговарял, за да е истински качествен преводът трябва да се превеждат по около пет страници на ден – заплащането би се увеличило от 30 лева дневно на 40+ лева дневно. За много хора това може да е разликата между мизерно съществуване и що-годе приличен живот.)

Сега за редактора. В момента повечето книги в България се издават без редактор – издателите просто не могат да си позволят да платят за това. (Това сваля драстично нивото както на преводната, така и на българската литература.) Ако изобщо плащат — дават по лев на страница (отчайваща тарифа, подобаваща по-скоро за коректор). Ако допуснем, че 660 лева ще отидат при редактора – това прави 2.20 лева на страница (!!). Добавим ли и левчето отпреди – редакторът би получил около 3 лева на страница: заплащане, което уважава и оправдава труда му. Тогава масово ще се появят редактори. Повярвайте ми, това би променило качеството на издаваната в България литература драматично! (И продажбите също ще се вдигнат – защото много хора не купуват определени книги по единствената причина, че преводите им са толкова трагични, че са на практика нечетими.)

660-те лева, които остават при издателя могат да отидат за маркетинг и/или премиери. (Зала: 150-200 лева. Критик, който да говори за книгата: 70-100 лева. Това прави две и половина премиери. Стотина спечелени душИ за каузата на въпросната книга, плюс петдесетина продадени копия в повече!)

Този анализ, разбира се, е напълно въображаем — но не и нереалистичен. Изводът: намаляването на ДДС върху книгата сериозно ще промени пейзажа на българското книгоиздаване. Издателите ще се чувстват по-сигурни, преводачите ще са по-добре платени, ще се появят (истински) редактори. Това би бил един своеобразен квантов скок за българската книга, както и за българската култура изобщо. И то срещу много малка, почти символична инвестиция от страна на държавата.
(17 авг 2013)

* * *

В продължение на темата за ДДС върху книгата: предизвикано от някои коментари към интервюто ми в “Стандарт”.

Нека поразсъждаваме върху разпределението на парите от една издадена от мен книга към момента.

Да приемем, че е 300 страници, че струва 15 лева и че успея да продам 1000 бройки. (Тук следва да отбележа, че при пазарната ситуация в България в момента е неразумно да продаваш за повече от 15 лева една 300-странична книга.)

От продадените 1000 бройки ще “взема” 15,000 лева.

Себестойността е около 2.70 лева – тоест: 2700 лева за печат (18%).

Авторските са средно около 8% – 1200 лева за автора.

За превод давам средно по 7 лева на страница – сиреч, 2100 лева за преводача (14%).

За редакция (ако мога да си позволя езиков редактор): 3 лева на страница (по-малко не е прилично). Това прави 900 лева (6%).

За корица – 300 лева (2%).

За разпространителя – минимум 35% (вече натискат за 40%, но засега устояваме). Това прави 5,250 лева.

Най-после: при държавата (като ДДС) отиват 20% (3000 лева). От тях 7% се вземат от разпространителя (неговите 35% се облагат с 20% ДДС), останалите 13%, 1,950 лева (65% * 20% ДДС) – от мен, издателя. (Защото парите на автора, преводача, редактора не се облагат с ДДС, а цитираната цена за печат тъй или иначе не включва ДДС-то.)

Какво остава за мен (издателя) тогава?

15,000-2,700-1,200-2,100-900-300-5,250-1,950=600 лева (4%).

Шестстотин лева!… Това включва: заплатите на хората в издателството, разходите по премиери, маркетинг и реклама, както и риска да не успея да продам целия тираж.

Повече от очевидно е, че с тези парине е възможно да се издържа издателство, камо лида се поддържа активна издателска политика.

Какво бих могъл да сторя, за да повиша приходите си:

1) Да кандидатствам за финансиране приразлични международни преводни програми (както вече стана дума, България е единствената държава в Европа, която няма такава):
А) Да спечеля и да дам всичките пари на преводача — те обикновено са два до три пъти повече от приетата за България сума. Така хем преводачът получава много по-добро заплащане, хем аз спестявам онези 2,100 лева (14%) от разходите си.
Б) Да спечеля и да дам на преводача САМО еквивалента на парите, които иначе бих му дал, а останалите да останат за мен, та да успея да покрия другите си разходи (макар да е незаконно, мнозина в България правят точно това).

2) Да спестя от редактор, като пусна преведената от преводача книга директно за печат. Това свяла качеството на текста драстично, но пък сваля и разходите.

3) Да си правя сам на компютър кориците (без да мипука, че са грозникатосмъртта) и така да спестя ипарите за оформление.

4) Да печатам на свръхнекачествена хартия, като така спестя и малко от парите за печат.

5) Да плащам за превод 4-5 лева (вместо 7 лева), а за редактор – левче вместо 3 лева.

6) Да си направя собствена книжарница (допълнителен риск, при това – огромен) с надеждата в джоба ми да влязат и онези 35%, дето отиват за разпространение.

7) Да лъжа автора, че съм продал само 300 бройки (например) и така да взема малко и от неговите пари.

и, най-накрая, Да лобирам за намаляване на ДДС.

Казано накратко, всеки издател избира един от горепосочените пътища. Повечето от тях са нелегални или полулегални, неморални или полуморални, или пък драстично се отразяват върху качеството на превода/оформлението/вида на книгата/маркетинга. Което обяснява състояние на българската книга през последните години.

Аз (засега) се възползвам само единствено от възможността, предвидена в точка 1А. (Често прескачам и езиковия редактор, понеже разчитам, от една страна, на добрите преводачи, с които работя, и от друга – че прекрасната Соня Несторова, която е на щат в издателството, ще се справи с останалите в текста пукнатини.

Макар да разполагам със своя собствена печатница, работя непрекъснато на ръба и поемам издателски рискове, които са значително по-големи от очакваното възнаграждение. Заради едната идея. Заради любовта към книгата. Заради смисъла да правиш нещо, което те изпълзва с удовлетворение.

Оставам на вас да помислите: има ли смисъл да бъде намалено ДДС върху книгата в България, или не. Има ли смисъл (1) издателите като мен, работещи заради едната кауза да бъдат поощрени, (2) онези издатели, които са принудени (да, това е думата, принудени!) да печелят по втория начин (възползвайки се от упоменатото в точки 1Б до 7) да бъдат стимулирани да излязат на светло, и (3) да се налее вода в мелницата на много малки издателства, които са хляба и солта на българското книгоиздаване, издавайки с много любов по прекрасен начин изключително рискови и важни книги — тъй че те да не са постоянно на ръба нa фалита и да не мислят по десет пъти преди да издадат една книга (а само по пет пъти, да речем)?…
(18 авг 2013)