Преди месец пуснахме обява за работа в jobs.bg. Платена, за да се вижда на по-предна страница. Търсим “мениджър продажби”.
Отзовават се точно 57 души. С известно усилие избираме 10, чиито автобиографии изглеждат прилично (написани са относително грамотно и съдържанието им ни навежда на мисълта, че са що-годе подходящи за работата). Прозвъняваме ги. Трима изобщо не вдигат, други двама обясняват, че им е трудно да дойдат на интервю (единият живее в Казанлък и не знае как да стигне до Пловдив, другият е на работа от 9 до 6 и единственото разумно предложение, за което се сеща, е да го интервюираме преди или след упоменатите часове).
Каним останалите пет (макар някои от тях да не се сещат, че са кандидатствали за тази позиция), насрочваме им час за интервю. Двама изобщо не идват. Не се и обаждат. От тримата, които се появяват, едната жена веднага разбира, че работата не е за нея и – чест й прави – ни го съобщава, като се извинява, че може би ни е изгубила времето.
Остават двама. И докато ние се мъдрим над избора (и се чудим дали все пак не е по-добре засега да си останем с едничкия мениджър-продажби, с който разполагаме), безработицата в страната продължава да нараства главоломно…
Моите текстове 