Песъчинка по песъчинка, камъче по камъче, вселена по вселена

Някои от най-смислените и достойни хора, с които ме срещна животът, са преводачи. Иван Николов, който си отиде преди повече от двайсет години, но не е спрял да ми липсва. Борис Делирадев, с който порастнахме заедно и чиято племенничка днес е моя дъщеря. Жени Божилова, с която, въпреки че ни делят две поколения, мога да си говоря дълго и напоително, както не мога да разговарям със собствените си връстници. София Несторова, която винаги разбира точно за какво й говоря. Нева Мичева, с която споделяме обща страст и чувство за смисъл. Невена Дишлиева-Кръстева, без която съм изгубен. Цяла плеяда от светли умове, с които съм работил като издател: Игика Василева, Лиляна Табакова, Надя Розова, Надя Радулова, Мария Енчева, Русанка Ляпова, Румен Стоянов, Стоян Йорданов, Анелия Петрунова, Елица Попова, Стефан Паунов, Елка Виденова. И още. И още. И още.

Освен че са по-добре образовани, по-начетени, по-чувствителни и (нерядко) по-интелигентни от повечето хора, които създават свое собствено творчество, преводачите са и несравнимо по-скромни: докато имената на авторите гордо красят кориците на книгите и заглавията във вестниците, техните имена обитават издателски карета изписани с дребен шрифт на гърба на титулната страница и труднозабележими бележки под линия.

А колко сложна и взискателна е работата им! И колко противоречиви и трудносъвместими качества изисква: полет на мисълта и упоритост, въображение и постоянство, преданост и инат.

Когато завършвах гимназия дълго време не можех да се освободя от тягостното чувство, че, като изключим (донякъде) английския език, не съществува нито една човешка дейност, от която разбирам поне толкова, че да мога да се захвана с нея без да се чувствам пълен невежа.

Години по-късно, в университета, Питър Вожняк, един от най-харизматичните преподаватели, които съм имал някога, веднъж сподели с мен: “От теб би излязъл чудесен преподавател. Само не зная каква дисциплина би могъл да преподаваш.”

За пръв път изпитах прояснение в стремежа си към самоопределяне когато, по време на краткия ми романс със специалност “японистика” в СУ, прочетох “Хагакуре” на Джоочо Ямамото, по-известна като “библията на самурая”. В нея Ямамото настоява, че един самурай не може да си позволи да бъде специалист по нищо — защото това би го отклонило от изпълнението на дълга му.

В “Хагакуре” пишеше още: “Всяка сутрин след ставане и всяка вечер преди лягане самураят трябва да си представя как умира поне по десет различни начина. Така ще бъде готов и няма да се разколебае когато застане лице в лице със смъртта.”

Това малко ме разколеба.

Оттогава минаха 17 години и нещата не са се променили особено. Поне що се отнася до способността ми да се специализирам тясно.

Но ако трябва да се самопределя като някакъв, бих се самоопределил преди всичко като преводач.

И не заради стотината стихотворения, които съм превел през 43-те си години живот. Нито заради многобройните турнета с писатели, стотиците преведени интервюта и живи участия, десетките премиери, по време на които, освен словесния свят на авторите, съм се стремял да пресъздам и емоционалния им свят.

А защото напоследък осъзнах, че по-голямата част от будното ми време е заета с превод. В него междуезиковия превод всъщност е незначителна част. Далеч повече време отделям за междукултурен превод. Превод от една гледна точка на друга. Превод от езика на малцинството на езика на мнозинството. Превод от езика на изкуството на езика на бизнеса. От езика на протестиращите на езика на непротестиращите. От езика на поезията на езика на прозата. От езика на вярващите на езика на невярващите. От езика на свръхсловесните на езика на безсловесните.

В този смисъл смятам, че работата ми като издател е подмножество на работата ми като преводач.

Смятам, че цялата ни цивилизация се крепи на разбирането за другия. Ако не опознаеш човека до теб няма как да го разбереш. А не го ли разбереш — няма как да го обикнеш. Затова преводът е в основата на способността ни да бъдем хора.

Честит празник, приятели! Не спирайте да градите смисъл: песъчинка по песъчинка, камъче по камъче, вселена по вселена.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s