Няколко думи по повод конкурса за Културна столица на Европа

Няколко думи по повод конкурса за Културна столица на Европа 2019, в който участвах като член на пловдивския презентационен екип.

Харесвам София. Прекарвам голяма част от времето си там. Преобладаващата част от смислените ми професионални контакти са в София. София има далеч по-активна културна сцена от всеки друг български град.

Но що се отнася до евентуалното спечелване на титлата “Културна столица на Европа” всичко това е повече проблем, отколкото преимущество. Именно заради процеса на тотална и безалтернативна централизация на икономическа, политическа и медийна мощ в столицата, който течеше активно в годините на социализма и още повече се задълбочи през последните две десетилетия.

Това много ясно пролича и при медийното отразяване на състезанието за културна столица; фокусът на всички централни медии беше върху София, създаде се впечатление, че София едва ли не се състезава с чуждестранни градове за тази титла. Всъщност, за илюстриране на абсурдната пристрастност на централните медии при отразяването на конкурса, е достатъчен и един-единствен пример: съобщението в БиТиВи – телевизия с национален статут – в деня на подаването на кандидатурите беше приблизително следното: “Днес София официално подаде кандидатурата си за Европейска столица на културата 2019. Разбра се и кои ще са нейните конкуренти.”

Но това далеч не е само български проблем. И никак не е случаен фактът, че Европейската комисия изключително рядко дава титлата “Културна столица на Европа” на столици – защото така, вместо да се работи за децентрализация на културните политики и развитие на регионите (една от важните задачи на този конкурс), вместо да бъдат поставени на картата на Европа малко известни градове със собствена физиономия и културни традиции, обективът се застопорява върху градове, които и без това са в центъра му.

Вероятно по този въпрос има и други мнения – това е съвсем естествено. Едно нещо, обаче, е безспорно – самият процес на работа по апликациите е изключително ценен и смислен за всеки от градовете (казвам го като човек, който го е изпитал на гърба си).

Съвършено уверен съм, че журито ще отсъди мъдро и ще подбере онзи кандидат, който представи най-смислена, най-добре разработена, най-последователна и най-добре защитена кандидатура. И няма да се сърдя ако това не е Пловдив. Тъкмо напротив: у мен ще остане положителното чувство от работата в млад, но много силен екип, които израства и добива самочувствие пред очите ми; за споделеното търсене на смисъл и чувство за общност; за здраво (и умно!) бачкане без задни мисли, в името на истински добра кауза.

А градът (със сигурност!), дори да не спечели титлата, ще е направил няколко огромни крачки в правилната посока – в изговарянето и разчепкването на проблемите си (социални, културни, инфраструктурни) и в развиването на стратегии (и конкретни тактики) за решаването им.

Plovdiv_ECC_11Dec2013_b

Пловдивският екип след края на презентацията, 11 дек 2013.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s