Проект за филмов сценарий
Жанр: драма, трилър, съспенс, обрати на съдбата
Възможно заглавие: “Е-МОЦИ-Я!”
Сюжетът накратко.
Историята:
Във филма се разказва за футболния двубой между два отбора от Източна Европа. Единият е столичен футболен колос от Румъния, достигнал своя апогей преди около три десетилетия, в самия зенит на епохата на Чаушеску, спечелвайки Купата на европейските шампиони. Другият – отбор от малко градче от България, който допреди няколко сезона е бил напълно анонимен аматьорски тим от долните дивизии; издигнал се е със сериозната финансова подкрепа на местен благодетел, но и с много труд и работа.
Залогът:
Влизане в групите на Шампионската лига. За първия отбор това би било поредното класиране в този престижен турнир. За втория – най-голямото постижение в историята на клуба (Бележка: До момента България е имала един-единствен участник в турнира, столичен гранд, който не успява да спечели точка в шестте си изиграни мача и записва голова разлика 1–17, едно от най-слабите представяния в историята на турнира). Финансовият залог също е сериозен – около 20 милиона евро ще постъпят в касата на класиралия се отбор.
Завръзка:
Двубоят се провежда на принципа на размененото гостуване. Първият мач се играе в Румъния. Играта е равна, но домакините успяват да вкарат гол в последната минута на редовното време.
Мачът реванш се играе в София, на националния стадион. Поради големия залог на мача са дошли десетки хиляди от цяла България. Българският отбор има скромна история и не повече от шепа привърженици. По обясними причини публиката на стадиона развява не клубни, а български знамена и пее не химна на клуба, а националния химн на България.
Българският отбор доминира на терена, но така и не успява да вкара гол. Тече последната минута на редовното време. Коментаторите вече са отписали мача, говорят за участието в Лига Европа (в нея отива загубилият отбор), което също си е доста престижно (Бележка: Всички български участници в европейските футболни турнири през тази година са отпаднали от съревнованието още в първия кръг).
Минутата е 90-та. При поредното центриране в наказателното поле на румънците настава разбъркване, топката е избита, но попада на волето на бразилски нападател, който е длъжник на публиката до този момент. Ударът му намира мрежата на съперника.
Целият стадион гърми. Коментаторите изпадат в делириум, крясъците им са нечовешки (Бележка: Пресипналият и леко налуден глас на коментатора додава лек комичен привкус на цялата история).
Мачът навлиза в продължения. Играта е оспорвана, но отборите се стремят най-вече да не допуснат гол. Всички вече очакват дузпите.
Българският вратар на практика спасява отбора си в първия мач; той се е представил отлично и във втория, във всичките повече от 200 минути, изиграни до момента. Освен това е майстор на дузпите. Коментаторите вече потриват ръце в очакване на зрелището.
Тече последната 120-а минута на мача. Топката е пред наказателното поле на румънците. Внезапно българите губят владение и след бърза контраатака тъмнокожият централен защитник на румънския отбор се откъсва сам срещу вратаря. Българският страж излиза извън полето си и спира противниковия играч с професионален фал. Забавен каданс: съдията се приближава към него и изважда… червен картон.
В българския отбор настава суматоха; трите смени вече са извършени. На вратата трябва да застане някой от полевите играчи. Подобно нещо в професионалния футбол се случва твърде рядко, веднъж на няколко години. В мач от такова значение (и то в толкова важен момент!) това н и к о г а не се е случвало.
Едър план: камерата попада върху лицето на нисичък защитник от отбора на българите, веждата му е сцепена, претърпял е аркада по време на едно по-твърдо единоборство. Камерата се отдалечава. Виждаме как играчът се приближава непоколебимо към центъра на терена, разбутва всички и надява вратарската фланелка (Бележка: Фланелката не носи неговото име, а това на резервния вратар – който по обясними причини не може да влезе на терена).
Едър план: камерата попада върху невъзмутимото лице на президента на румънския отбор. Именно той е легендарният вратар, спасил четири поредни дузпи (!!) на финала за Купата на европейските шампиони преди 28 години срещу ФК “Барселона”, един от най-титулуваните европейски грандове за всички времена.
Флашбек:
Виждаме дневната на средно румънско семейство от епохата на комунизма – бедно обзаведена гарсониера в покрайнините на Букурещ. Цветовете са избледнели; върнали сме се почти три десетилетия назад. Млад мъж е застанал в напрегната поза пред малкия черно-бял телевизиор; до него стои кошче със спящо дете на видима възраст от година-година и половина. Камерата постепенно се приближава към телевизора, където някакъв футболист се засилва да бие дузпа (Бележка: Тук пускаме документални кадри от финала през 1986-а). Футболистът рита топката, вратарят (същият този вратар, който се е превърнал в легенда след въпросния мач и който днес е президент на клуба!) се разтяга почти нечовешки и лови топката. Целият стадион избухва, коментаторите са на ръба на припадъка, човекът пред телевизора скача на крака и започва да крещи неудържимо. Това е първата европейска футболна титла за Румъния, една от най-затворените и най-изостанали държави от тогавашния съветски блок!
Чуваме детски плач. Камерата постепенно се отдалечава от мъжа и се приближава към детето. Виждаме близък план на разплаканото детско лице…
…после отново сме в настоящето, виждаме лицето на защитника, облякъл вратарската фланелка, за да пази на вратата на българския отбор. Внезапно разбираме, че това е с ъ щ о т о дете, вече пораснало и възмъжало. Защитникът-вратар на българския отбор всъщност е р у м ъ н е ц!
Новоизлюпеният вратар бавно се приближава към голлинията. Времето още не е изтекло; противниковият отбор всеки момент ще изпълни прекия свободен удар, произтекъл от нарушението на изгонения титулярен вратар. Нападателят се засилва и рита. Топката се извисява над стената и се приближава застрашително към вратата. Защитникът-вратар се хвърля самоотвержено и успява да отклони топката с върха на пръстите си. От кадрите ясно се вижда колко неподходяща е фигурата му за вратар – той е т в ъ р д е нисък. Този сериозен недостатък успява да компенсира с пъргавина, воля и сърце.
Флашбек:
Зима. Мръсни, кални улици. Румъния през 90-те. Бъдещият защитник е на видима възраст от 13-14 години. Облечен е с дълъг шинел, твърде дълъг за мъничкото му тяло. Увит е в червено-бял шал – цветовете на любимия му отбор. Не е пропускал техен мач от почти девет месеца. На главата си е нахлупил нов каскет, подарък от любимото момиче.
Нашият герой върви по тесен железопътен мост, който пресича реката в покрайнините на града. Тръгнал е за училище. Вече закъснява, а това е най-краткият път. По средата на моста вижда, че в мъглата срещу него се задават две хлапета. По-големи са от него с три-четири години.. Въпреки студа са само по пуловери. Носят лесно разпознаваемото червено-синьо райе на най-богатия и успешен букурещки отбор.
По-едрият се приближава към него. Без да каже и думичка, той полека развива шала от врата му и го увива около кръста си; краят му остава да виси като скалп на победен противник. Мисли си, че ще го бутнат в реката, която тече бавно на няколко метра под тях. Минава му светкавична мисъл: “със сигурност ще си счупя крака и няма да мога да играя няколко месеца”. Но не би. Подминават го мълчаливо. Докато се разминават с него, по-нисичкият го плесва по тила. Новият каскет цопва във водата, течението го отнася. Обидата остава завинаги.
Обратно в настоящето. Напрегната пауза преди изпълнението на дузпите. Футболистите са налягали по терена, масажистите усърдно работят върху телата им. Капитаните хвърлят чоп; на българите се пада да бият първи. Но… какво виждаме? Вместо да поеме към голлинията, защитникът-вратар взема топката в ръце и я поставя на точката за изпълнение на наказателен удар…
Флашбек:
Разбираме, че почти цялата кариера на защитника – повече от седем години – е преминала в друг столичен румънски отбор, който не може да се похвали с международната слава на гранда, взел европейската титла. Затова пък на домашната сцена този отбор е най-големият и най-страшният съперник на въпросния гранд. Между двата отбора от време оно тлее страшна вражда – а нашият герой (защитникът-вратар от днешния мач) е една от най-мразените фигури от феновете на противника.
Става безпощадно ясно: днес дребничкият защитник – за първи път в живота си на професионален футболист! – трябва да застане на вратата и да се опита да отрази ударите на най-омразния си противник. Залогът е не просто няколко десетки милиона долара. Залогът е неговата чест. Днес той е на трийсет години, кариерата му е вече в залеза си. Подобна възможност няма да му се предостави никога повече.Това са най-в а ж н и т е пет минути в живота му.
Голямата ирония е, че днес той стои на вратата на б ъ л г а р с к и отбор и се изправя срещу своите с ъ н а р о д н и ц и. Личната чест на един мъж е поставена над националната кауза; неговият професионализъм – над възможните му човешки пристрастия… Обратно в настоящето: той се засилва и бие. Вратарят на противника се хвърля в забавен каданс. Познал е ъгъла, но не успява да стигне до топката. Стадионът е на крака, резултатът е 1:0!
Нашият герой не се поддава на еуфорията; радостта му е кратка и сдържана (За разлика от радостта на българските коментатори, които съвсем определено не са на себе си). Защитникът-вратар застава на голлинията. Нещо повече, той започва да танцува по нея! Познава посоката на първия удар, хвърля се геройски, с цялата си аматьорска жар. Уви, топката го изпреварва и влиза в мрежата зад него. 1:1.
Ред е на българите. Зад топката застава бразилският нападател, вкарал гола в редовното време. Засилва се… Шут! Снажният вратар на румънците познава ъгъла, разтяга се като дърводелски метър и… отбива топката!
Българските коментатори са унили, вярата им е на изчерпване. Междувременно към топката се приближава румънски играч. Докато зрителите зад малкия екран си гризат ноктите, румънецът рита. Малкият български страж (също румънец!) най-неочаквано улавя топката! Стадионът полудява. От неописуемата радост коментаторът изревава неудържимо и почти изплюва част от далака си.
В следващите дузпи – до петата – и двата отбора са безпогрешни. Мъничкият защитник-вратар хваща почти всички ъгли, но така и не успява да улови топката повече. По лицето му се вижда как вярата му постепенно започва да отслабва. От което обаче не изглежда по-малко непоколебим.
След петата дузпа идва ред на внезапната смърт: всяка невкарана дузпа е почти равносилна на гибел. Българите бият първи, зад топката е един от най-добрите им защитници. Топката полита към левия ъгъл, виждаме в забавен каданс как вратарят на румънците я достига. Успява да я пипне с пръсти, но топката все пак влиза във вратата. Резултатът е 5:4.
После бият румънците. Уви, вратарят-защитник не успява да отгатне ъгъла, топката влиза безнаказано във вратата. 5:5.
Напрежението достига връхната си точка. Малцина са хората на стадиона, които вярват в щастливата развръзка. Всичко изглежда твърде невероятно: гол в последната минута, изгонен вратар в края на продълженията, а на голлинията – защитник, който е заставал на вратата само на тренировки. И то само на ш е г а.
Но днес съдбата е безмилостно сериозна. Трийсет хиляди души по трибуните са притихнали, диханието им едва се чува. Зад топката отново е български играч. Удивително: след дванайсет изпълнени дузпи напрежението е надвиснало така осезаемо във въздуха, че и една съвсем малка искричка би била достатъчна, за да пламне целият терен.
Флашбек:
Връщаме се пет години назад. Българският отбор играе в трета дивизия, играчите му не са нищо повече от сърцати аматьори. По някаква неведома случайност един сериозен бизнесмен, който общо-взето никак не се вълнува от футбол, е попаднал на стадиона (Занимава се, да кажем, с фармацевтика; работи, да кажем, основно за износ; той е, да кажем, най-големият работодател в този неголям град). Малкото отборче днес има ден; вкарва гол след гол. Бизнесменът, иначе сериозен до суровост мъж, изглежда някак озарен. Виждаме в близък план как някакъв човек се навежда над ухото му и казва: “Знам, че футболът не те тегли особено, но в тези момчета има бъдеще. Защо не вложиш някой лев в тях?”
Oбратно на терена. Българите бият седмата си дузпа. По всички стандарти на театралната драматургия им е време да пропуснат. Ала в неумолим разрез с театралните стандарти (все пак това е животът, а не театърът!) нападателят бие лекичко и плътно вдясно от себе си. Неспасяемо!
Преди да успеем да се съвземем, румънците застават зад топката. Играчът в жълта фланелка бие уверено. Вляво, близо до гредата. Но този път нашият герой е отгатнал ъгъла: топката попада право в ръцете му, а той я прегръща нежно като новородено бебе.
(c) LAP.bg
Нататък е ясно: невиждана радост, нечувани крясъци, безкрайни интервюта. “Един румънец хвърли цяла Румъния в траур” и “Румънец стана национален герой на България”, пише румънската преса.
Телевизионният коментатор си е загубил гласа, крещейки получленоразделно “Отново имаме отбор в Шампионската лига!” и “Кааааквааа Е-МОООЦИ-ЯЯЯ!” – без да съзнава, че родното име на днешния ни герой (Космин Моци) се съдържа в тази дума. Съдържа се както в буквален, така и в преносен смисъл…
Това е накратко. Моля за коментар и мнение.
***
Коментар на продуцента:
Сюжетът е интересен и динамичен, но е добре да поработите върху него. Изглежда нагласен. Такива неща п р о с т о не се случват в реалния живот. Пипнете го тук-там и се обадете отново. Може пък да излезе нещо.
Моите текстове 