България не може да си позволи да е изродът на Европа*

“Да нараниш човек, да посегнеш на достойнството му, да го изплашиш до смърт, а после да очакваш нещо добро от живота: разбиране, обич, милувка, спокойствие – що за недалновиден човек трябва да си, за да вярваш, че това е нормално, възможно, добро? А да мачкаш измъчените и прокудените, като при това хвърляш кал в лицето на родината си – що за нечовек? Ние всички разчитаме на добрината на другите, за да оцелеем, и в България – една емигрантска, изстрадала страна – това трябваше да е пределно ясно от ужасно отдавна. България не може да си позволи да е изродът на Европа и да малтретира бежанци по границите си. Толкова малко душа й е останала на тази нация, че това ще я доубие.

Ние правим книги. Обичаме да развиваме тази култура и да работим с този език. Едно от най-любимите ни начинания е поредицата “Кратки разкази завинаги”. В нея публикуваме автори от различни места, времена и традиции, за да може читателите в България да се осведомят колко разнообразни са въображението и битът по света и колко еднакво се радват, обичат и кървят всички хора. Скоро в поредицата ще излезе “Лудият от площад “Свобода” на Хасан Бласим, иракски режисьор, избягал от месомелачката в родината си и приет с отворени обятия във Финландия, където започва да пише.

За него казват, че е “…вероятно най-добрият жив автор на художествена литература на арабски…” (Гардиън). Втората книга на Бласим, Иракският Христос, миналата година бе удостоена с най-важната награда за чуждестранна литература във Великобритания, тази на в. Индипендънт (Independent Foreign Fiction Prize). Както за всяка наша книга, помолихме автора да напише предговор специално за българските си читатели. Не знаехме, че със споменаването на България ще му напомним нещо грозно.

Днес в 12 часа пред главна дирекция “Гранична полиция” на бул. “Мария Луиза” 46 в София има протест срещу системните, както става ясно, побои над мигранти по нашите граници. Не можем да се явим физически, но искаме да подкрепим протеста от все сърце.

Затова изращаме на “Дневник” свързаните с България откъс от предговор и разказ от книгата на Хасан Бласим (в превод от арабски на Мая Ценова) – за да се присъединим към възмущението, макар и задочно. Насилието не бива да е държавна политика под никаква форма. Ако едни хора нямат право да живеят нормално и да търсят късмета си свободно по единствената причина, че са се родили оттатък границата, а други имат право да насилват и да осъждат на болка брат си, човека, по единствената причина, че няма виза, значи доброволно живеем в кошмар и рано или късно той ще се стовари и върху собствените ни глави.”

*Нева Мичева, водеща на поредицата, и Манол Пейков, издател, Жанет 45

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s