Откакто преди няколко дни преподадох на Божана опростената формула за превръщане на градуси Фаренхайт в градуси по Целзий (“минус 30, делено на две”), тя си умира да ги пресмята. Тази вечер докато се къпеше ме вика няколко пъти, за да й задавам градуси по Фаренхайт, които да преобръща в Целзий, и обратно.
След къпане влязохме в Уикипедия и проучихме историята на двете системи за замерване. Даниел Фаренхайт бил първи. През 1724 година измислил скалата, наречена на него, като определил нулата по най-ниската температура, която успял да измери въпросната зима. (Целта му била да не се налага употребата на минусови градуси.) Сто градуса фиксирал по телесната температура на коня (37.8 по Целзий), която по онова време се смятала за по-постоянна от човешката.
18 години по-късно Андерс Целзий създал своята скала, която била приета по-добре в научните кръгове. Нулата, както добре знаем, съответства на точката на замръзване на водата, а 100° – на точката й на кипене.
По-късно в леглото обсъждаме достойнствата и несъвършенствата на всяка от двете скали.
– Тази на Целзий е по-добра — заключава уверено Божана.
– Защо, тате? – любопитствам аз.
– Защото конят може да е настинал – разяснява ми тя.
(9 май 2016, току преди да заспим)
Моите текстове 