На 24 май си мисля за българите в чужбина – милионите българи, които безумните ни политици решиха да зачеркнат от лицето на земята с думите: “Ако ги беше грижа за България нямаше да я напуснат.”
И все не може да ми излезе от главата една история, разказана от приятел, който живее в САЩ от 20 години. Срещнал се с един турчин докато ритали футбол някъде из дълбоката американска провинция и го попитал: “Ти за постоянно ли си в Америка?” Онзи вперил поглед в него и отвърнал: “Приятелю, прекрасно знаеш, че никой от нас не иска да бъде погребан тук.”
Днес вдигам чаша за тях: най-добрите, най-будните, най-смелите сред моите приятели, които избраха чужбина за свой дом, но чиито сърца останаха в България.
Моите текстове 