Татко ми пое към облаците. Дишах с него до последния миг.
Отиде си достолепно, не продума ни веднъж за смъртта. При един от последните ни разговори ме изпроводи с думите:
“Да ти е ясно пред очите.”
“И на теб да ти е ясно”, отвърнах. Той се усмихна и рече: “По-точно: да ми е спокойно пред временната духовност.”
Времето е ясно днес. Дано пътят му да е лек и спокоен.
Моите текстове 