Скъпи приятели –
Нашата приятелка и колежка Мая Любенова си е отишла днес.
Беше фин и почтен човек, притежаваше изключителна жизненост и богат набор от таланти. Вършеше нещата скромно, не обичаше да ги навира в хорските лица. Остави ни няколко десетки красиви тристишия и огромен архив със забележителни фотографии, в които прозира вродено чувство за композиция и тънък усет за улавяне на мига.
Болестта я навестява на няколко пъти, в най-неочаквани и най-неудобни моменти. Мая я посрещаше стоически, повече с досада и раздразнение, отколкото със страх. После болестта впезапно си тръгваше и всичко си беше постарому. Излеждаше сякаш я е опитомила; сякаш двете дотолкова са се сближили, че няма как да не си идат на гости поне веднъж годишно, като отколешни приятелки, които хем се ненавиждат, хем не могат една без друга.
Последният път беше различно. Болестта си показа зъбите и следите от ухапването бяха жестоки. Но Мая не спря да вярва, не спря да се надява на чудо до последния миг. Любовта към живота у нея бе по-могъща от страха от смъртта.
Такава е и последната снимка, която е качила (с върховни усилия, имайки предвид състоянието й) във фейсбук профила си късно снощи: ослепителен залез, вода, мост над водата. В силен контражур – силуетите на момче и момиче, току преди да се докоснат. И надпис: “Целувката”, последван от две усмихнати личица.
Такава ще я запомним: смела, борбена, жизнена, млада. Гордо и неописуемо млада до самия край, въпреки страданието, въпреки всичките удари.
Ще ни липсваш, Мая. Дано е лек пътят ти към онзи прекрасен залез.
И към онази неповторима целувка.
Моите текстове 