Случаят “Геел”

(Подробен издателски казус от Манол Пейков, който без съмнение има отношение и към други сфери на човешката дейност)

С вируса на Ян Геел ме заразиха група млади софийски архитекти, начело с Павел Янчев, някъде към средата на 2013-а. Геел е датски архитект и урбанист, който се занимава с човешкото измерение на градската среда. През последните години бюрото му консултира десетки градове от цял свят, с цел превръщането им в по-оживени, безопасни, устойчиви и здравословни места за живот.

Най-новата му книга, „Градове за хората“, издадена на над двайсет езика, е своеобразен манифест за преобразяване на съвременните градове в съответствие с човешките мащаби и нужди.

Поисках да издам тази книга в деня, в който я открих. Освен че ме докосна лично, ясно съзнавах обществената й значимост и огромния й потенциал за промяна на живота ни към по-добро.

Имаше един проблем, обаче. Със своите няколкостотин пълноцветни фотографии и почти 300 страници, книгата беше твърде скъпа за издаване. В същото време, дори и най-големите ентусиасти и почитатели на Геел смятаха, че потенциалните й купувачи в България не са повече от една шепа. Имаше реална опасност преобладаващата част от тиража да си остане завинаги моя.

И все пак, като наследник на издателска традиция, според която да бъдеш в услуга на обществото, да просветляваш и възпитаваш е неизмеримо по-важно, отколкото да спечелиш пари от дадено заглавие, бях твърдо решен да я издам. За да имаме дори и минимални шансове книгата да стигне до порядъчен брой хора, трябваше, разбира се, да доведем Геел в България.

Подходящият момент така и не настъпи през следващите три години. Докато през юни 2016-а не получих изненадващо обаждане от One Architecture Week. Осведомиха ме, че са поканили Геел в България като лектор на тазгодишното издание на архитектурния фестивал през октомври. Оказа се също, че новият главен архитект на София Здравко Здравков е отправил официална покана към Ян Геел с цел да го ангажира като консултант за изграждане на нова стратегия за бъдещето на София.

Времето за реакция беше кратко. Незабавно поднових разговорите си с агентите на Геел, уточнихме условията и подписахме договор. Беше ми нужен преводач, който да е надежден и да има отношение към темата, плюс възможност за бърза реакция. Пресметнах наум към кого да се обърна и й се обадих. Елка Виденова обеща без никакво колебание да се справи с текста за три месеца. И удържа на обещанието си.

Докато течеше редакцията имах време да огледам внимателно проекта откъм техническата му страна. Калкулациите показваха, че отпечатването на книгата в оригиналния й размер ще повиши цената й неимоверно – дори при меки корици тя нямаше как да слезе под 40 лева. (Оригиналното американско издание с твърди корици се продава на уебсайта на издателя за 55 щатски долара.)

Убеден бях, че 40 лева е цена, непосилна за българския пазар. Освен това беше изключително важно книгата да стигне до младите, до студентите по архитектура и току-що завършилите, до необлъчените от системата, чиито умове са отворени за посланията на автора.

Сметнах, че при намаляване на размера с два сантиметра и половина по ширина производствената цена пада наполовина – защото в един печатен лист (70/100 см) вече се побират 32, а не 16 страници.

Да де, ама след пропорционалното свиване на размера на книгата шрифтът стана непоносимо дребен и невъзможен за четене. За да оставим шрифта едър, трябваше да намалим значително междуредовото пространство. Понеже текстът е директно обвързан със снимките, нямаше как да увеличим броя на страниците.

Резултатът: текстът стана непоносимо нагъчкан. В този си вид книгата беше на практика непригодна за четене. (Отгоре на всичкото, поради спецификата на двата езика, българският превод беше с 15% по-дълъг от оригинала.)

Какво можеше да направим? Намалихме с по няколко милиметра белите полета. После издирихме най-големия възможен формат хартия (72/102 см), който ни позволяваше да уширим формàта на книгата още мъничко – с половин сантиметър.

Уви, не беше достатъчно. Редовете все така изглеждаха наблъскани един до друг като граждани в столичен автобус на път за работа рано сутрин.

Изведнъж ми хрумна, че можем да променим формàта по дължина. Осъзнах, че имахме проблем с вместването на листа само по ширина; след намаляването на формàта по дължина оставаше място, което ни позволяваше удължаване на размера с цели два сантиметра!

Само дето при промяна на пропорциите всичко трябваше да се пренарежда отново!… В противен случай наредените в стройна решетка снимки (общо 483 на брой) и илюстрации (41) се сплескваха или се разместваха. Налагаше се всяка една снимка да се прекадрира и препозиционира поотделно.

И така, след няколко денонощия здрава и съсредоточена работа, успяхме да произведем една красива и компактна книга, без никакъв компромис по отношение на оформлението и текста. Нещо повече: в този си формат книгата беше значително по-удобна от англоезичния си първообраз, който е тежък и ръбест и не позволява четене в леглото. А нали все пак е учебник!

Ала най-впечатляваща от всичко беше коричната цена: 25 лева и нито стотинка повече.

За да постигнем тази цена, обаче, трябваше да отпечатаме поне 1000 бройки. Струваше ми се свръхоптимистично. Звъннах на Христо Станкушев, отдавнашен почитател на Геел, и го попитах какъв тираж според него ще успеем да продадем. „Е-е, ами че то аз всички, дето ще си купят книгата, май ги познавам по име – ти, Павел, Здравко и още двама-трима…“ – ми отвърна той без капка ирония в гласа.

Но аз отдавна се бях примирил с очакваното финансово фиаско. Дори и никой да не я купува, тази книга трябваше да присъства в книжарниците. Да гъделичка любопитството на хората. Да ги приканва.

Реших да отпечатам 1000. Може и хората все още да не са готови за нея, си рекох. Но все някога ще й дойде времето.

Ян Геел кацна на летище София малко преди полунощ на 8 октомври, събота. На лекцията му на Архитектурния фестивал в Пловдив на следващия ден имаше над 200 души, а средната възраст едва ли надвишаваше 25. Купиха се повече от 100 книги. Което не беше чак такава изненада: все пак за форума бяха дошли архитекти и урбанисти от цялата страна. В понеделник вечер, обаче, предстоеше премиерата на „Градове за хората“ в София – и ние нямахме никаква представа какво да очакваме от нея.

След куп интервюта за различни медии, точно в 19:00 Геел се изправи пред препълнената Софийска градска галерия, която направо се пукаше по шевовете. Правил съм десетки представяния в това пространство, но не съм и допускал, че може да събере толкова хора. 150-те седящи места се запълниха около 15 минути преди началото на премиерата, но хората продължиха да се стичат като река. Насядаха навсякъде по земята, имаше и правостоящи чак до изхода на галерията. 120-те книги, които носехме, свършиха още преди Геел да си е отворил устата. Наложи се да изпратим човек до кабинета на главния архитект, които ден по-рано беше купил 100 книги за нуждите на Общината. Те също се продадоха. Над 350 души въодушевено аплодираха Геел след края на презентацията, а опашката за автографи се изви на десетки метри от двете му страни.

На третия ден след излизането си „Градове за хората“ от Ян Геел се бе изплатила до стотинка.

По-късно същата вечер Ян Геел отправи нескрити комплименти по адрес на българското издание, а едно момиче от екипа на главния архитект на София ми съобщи с искрящ поглед колко е изненадана от ниската цена на книгата. „Бях си приготвила 50 лева“, развълнувано отбеляза тя. „И щях да ги дам без колебание.“

Ден по-късно, на 12 октомври 2016-а, консултантската фирма на Ян Геел подписа официално споразумение със Софийска община за съвместна работа по стратегията на града за зелена и устойчива столица.

Изводът? Правете каквото трябва, пък да става каквото ще. Когато си вложил любов и внимание в един проект, той рано или късно ще ти се отблагодари. И още: когато си направил нещо не заради печалбата, а заради смисъла, изненадата от успеха е трижди по-приятна.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s