Три случки

Две. Все още съм в “Отсреща”. Пореден човек носи пореден списък с надлежно положени подписи.
Той: “Колко сме събрали до момента?”
Ние: “Около 1200.”
Той: “Хм, ако имахме още един ден можехме да се отделим от софиянци и да регистрираме своя собствена партия…”

Три. Привечер е, първата кола вече е тръгнала към София, Местим се във “Вино култура”, където също цял ден са събирали подписи за нас.
Паркирам колата и на излизане инстинктивно грабвам парче фреанзела, защото съм отчетливо гладен. Влизам в заведението, сядаме. “По едно вино?” — пита Веселка Христамян, която още към 16:00 донесе цели 170 подписа и е неотлъчно до нас през последните часове.
“За мен само вода” — отвръщам аз и отхапвам от франзелата.
Носят ми водата. Изведнъж ми светва: току-що съм влязъл във вино-бар с комат хляб, поръчвам си само вода и заявявам, че събирам подписи за “Да, България”. И после се чудим защо хората ни смятат за лява партия… 😉

Такива ми ти работи. Иначе по същество: до края на деня от Пловдив за София заминаха общо 1500 гласа. При заминаването на първия транш от София ни осведомиха, че те вече са събрали над 11,000 гласа. Това беше към шест вечерта – уверен съм, че към момента са много повече.

С две думи: онзи, който се опита да ни бламира с фиктивните жалби, всъщност ни направи огромна услуга.

Разбрахме на какво сме способни.