Когато бях малък и вестниците бяха от хартия, винаги ги отгръщах откъм последната страница. Там винаги се случваха най-интересните неща.
Ако подходите по същия начин към бюлетината на “Да, България” за Пловдив-град (16-и мандатен избирателен район), ще откриете името ми току в началото на списъка. Сиреч – в самия му край.
Хубавото на тази бюлетина е, че тя се различава драматично от едновремешните вестници, чиито заглавни страници бяха клиширани и скучни. Листата се оглавява от почтени и смислени хора, компетентни и целеустремени, доказани професионалисти, радетели за важни общностни и обществени каузи.
Христо Иванов, бивш правосъден министър и главен двигател на неосъществената съдебна реформа.
Николай Вълчанов, програмист и преподавател, автор на десетки статии в научни списания и създател на редица университетски учебни програми.
Арх. Петкана Бакалова, зам. председател на УС на КАБ, автор на инвестиционни проекти за публична инфраструктура и за едни от най-значимите паметници на културата в България, активен защитник на тезата за съхраняване на тютюневите складове.
И още. И още. И още читави и светли хора.
Беше време, когато можехме да си позволим да гледаме невярващо отстрани, да изпадаме в потрес от случващото се, да побеляваме от гняв и да крещим от недоволство.
Сега е време е да се политизираме. Налага се.
Вярвам в този проект и заставам зад него със собственото си име, рамо до рамо с хора, към които изпитвам уважение и на които имам доверие. Не е много, но е едно добро начало.
За уморените, за недоверчивите, за вечните циници, които отдавна са загубили вяра, че промяната е възможна – аз, атеистът, ще цитирам кроткия християнски светец св. Франциск от Асизи, един от предвестниците на Ренесанса, реформатор и безсребърник, революционер и борец за опазване на околната среда:
“Първо направете необходимото. После направете възможното. И изведнъж ще разберете, че сте направили невъзможното.”
Моите текстове 