Вечно е само изкуството

Когато понякога късно вечер (понеже подобни неща се случват почти винаги късно вечер) не можеш да заспиш и започваш да се чудиш дали си струва да посвещаваш по-съществената част от живота си на едно издателство и едно звукозаписно студио, докато сновеш между Пловдив и София с една и съща кола 11 години подред – вместо да си спретнеш един компактен свинекомплекс или малка фабричка за изпичане на едро слънчогледово семе, и да прекарваш по-съществената част от студения сезон на Мавриций или Мартиника.

А после внезапно се сещаш, че въпросното издателство издавa Господинов, а в студиото записва Котарашки – и заспиваш дълбоко и непробудно, без сянка от тревога за бъдещето на тазвечершния оскар. Защото ти е добре известно, че дори и най-помпозните церемонии са кратки и несъществени. Вечно е само изкуството.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s