Скъпи приятели зад граница –
Зная какво усилие е за повечето от вас да гласуват. Зная, че някои от вас изминават хиляди километри, а други чакат на километрични опашки, за да дадат своя глас за България.
България, която напуснахте, защото не успяхте да откриете в нея собственото си бъдеще.
България, която е далеч от очите ви, но е непрестанно в умовете и сърцата ви.
Преди десетина години един приятел, отдавнашен емигрант в Америка, ми разказа как ритал футбол някъде по безкрайните поляни на щата Масачузетс, заедно с групичка непознати, повечето от тях — латиноамериканци и източноевропейци. Заприказвал се с един турчин. От дума на дума стигнали дума стигнали до неизбежния въпрос.
– Ти за постоянно ли си тук, или временно? – попитал моят приятел.
Турчинът го погледнал косо, с поглед, в който се смесват учудване и тъга. После му казал:
– Приятелю, добре знаеш, че никой от нас не си представя, че ще бъде погребан в тази страна.
Тази история така и не излиза от ума ми през всичките тези години.
Прекрасно зная, че всички вие бихте искали да имате свободата да се връщате в една по-човечна, по-почтена, по-достойна, по-нормална България.
И за миг не съм спирал да вярвам, че тази България не е утопия, че тази България – България от мечтите и надеждите ни — е възможна за нас и за децата ни.
Затова се политизирах. Точно преди 78 дни. И днес виждам по-ясно отвсякога, че промяната е на прага ни.
Благодаря ви, че ще отидете до урните днес. И ще гласувате за нашето общо бъдеще.
Моите текстове 