Таня:
“Предложих на майка ми и баща ми да ги закарам до Троян да гласуват. “А, защо, сами ще отидем, благодаря”, отвърна татко.
Снощи ми се обажда и ми казва: “Танче бе, този нашия Христо не успя да влезе.”
А аз му отвръщам: “Нищо, по-важното е, че стана наш, тате.”
Мария:
“На първите избори през 1990-а татко дойде при мен и каза:
“Искам да взема едно от децата с мен да гласува. Вие ще му кажете с коя бюлетина, а аз ще я пусна.”
“Защо, тате?”, питам.
“Защото днес няма да гласувам за себе си, а за децата си.”
Да вдигнем чаша за бащите, приятели.
