Уви, трета възможност в случая няма

Скъпи приятели –

Откакто точно в 11:52 тази сутрин ми се обади Ивайло Дернев от “Под тепето”, за да ми съобщи, че Общинския съвет единодушно (така каза той) е гласувал отстраняването ми като член на УС на Фондация “Пловдив 2019” заради “кофликт на интереси”, получих десетки обаждания от близки и далечни познати, от журналисти, колеги, съмишленици и загрижени граждани, които един през друг изказваха съпричастието и подкрепата си към мен. От четири часа не мога да затворя телефона. Чувствам се като на рождения си ден — обичан, уважаван, зачетен. Смислен.

Благодаря ви!

За по-любопитните от вас – не, в цитирания проект няма никакъв конфликт на интереси. Няма дори и помен от такъв. Нещо повече – има с ъ з в у ч и е на интереси.

Става въпрос за едно изключително интересно антропологично изследване, проведено на територията на “Столипиново” — най-голямото ромско гето в България (според някои — и в Европа) — от експертен екип под ръководството на Никола Венков, което бе финансирано от Фондацията. Изследването е част от проекта “Махала”, един от най-важните (според мен) в цялата апликационна книга, с която Пловдив кандидатства за титлата ЕСК 2019 (и я спечели).

По принцип проучването изследва нагласите на ромите от гетото по различни теми — от чисто житейско-битови до социално-политически. Реализирано е под формата на серия от интервюта — откровени, живи, пулсиращи. Замисълът на изследването е да бъде издадено под формата на англоезична брошура, за да подпомогне чуждестранните партньори, които кандидатстват за осъществяването на проекти на територията на “Столипиново”.

Бях толкова въодушевен от изследването, че помолих артистичния директор на Фондацията Светлана Куюмджиева да ме срещне с екипа, за да дискутираме евентуалното му превръщане в книга. На български език, за българския пазар — което в проекта не е предвидено. Естествено, с помощта — творческа, техническа и финансова – на екипа на Жанет 45.

В края на срещата (която се случи преди няма и две седмици) аз потвърдих желанието си да им помогна да преработим изследването и да го превърнем в книга, а също така – да издам книгата със собствен ресурс (но не преди началото на 2018-а, защото по проекта има още доста работа). Стиснахме си ръцете и си тръгнахме усмихнати.

Когато на следващото заседание съобщих намерението си на УС, присъстващите го приеха с нескрито задоволство.

Как са чели общинските съветници протокола от въпросното заседание и какви изводи са си направили не зная. Има, обаче, едно много обезпокоително обстоятелство: предложението за отстраняването ми е направено импромпту, на място, без да е включено предварително в дневния ред, без никакво предварително проучване, без да бъда поканен (аз или някои от присъствалите на заседанието) и изслушан. След което предложението е прогласувано с единодушие. (В интерес на протокола, групата на БСП предварително се е оттеглила от гласуване.)

Отстраняването ми в случая далеч не е най-обезпокоителното нещо. Истински тревожното е, че по всяка вероятност по аналогичен начин – без предварително проучване, без обмисляне, обсъждане и изслушване на засегнатите – в същия този парламент се гласуват решения за милиони левове свързани със строителство и инфраструктура, с благоустройство и образование.

Другата възможност е някой да е казал на тези хора как да гласуват. Нямам доказателства, че случаят е такъв, и искрено се надявам да не е. Но тази възможност е не по-малко притеснителна.

Трета възможност в случая, уви, няма.

И последно, нека кажа: не отписвайте проекта “Пловдив – културна столица 2019”! Все още не. Разбира се, че няма да е лесно. Разбира се, че по пътя има много препятствия. Но в управителния съвет на Фондацията, в гражданската му квота, има чудесни хора, честни и всеотдайни, които дават мило и драго за достойното представяне на Пловдив на този висок форум. Вярвам в тяхната енергия, в тяхната почтеност, в тяхната решимост да отстояват каузата на Пловдив и неговите граждани. Ако не вярвах – отдавна щях да съм си подал оставката. За мен беше привилегия да работя с тях.