Най-святото и най-съкровеното

Вазов не е паметник, нито икона. Вазов е жив, защото словото му е живо.

Да се събудиш сутрин и да изпратиш на любимото си момиче съобщение с текст “Obi4am te!” на шльокавица е не по-малко светотатство от това да напишеш “Taq prohladna mayska ve4er 4orbadji Marko, gologlav, po halat…”

Най-святото и най-съкровеното, с което разполагаме, не са камъните, крепостите, паметниците и иконите, завещани ни от минали поколения.

Най-святото и най-съкровеното е онова, с което разполагаме тук и сега. Нашият ум, дух и тяло. Уважението към себе си. Отношението към ближния. Любовта към децата ни.

Историята не е сбор от вехти книги за минали събития. Ние ковем историята. Мислите, които превръщаме (или не превръщаме) в дела всеки ден. Думите, които прошепваме на децата си всяка вечер.

Това е то историята.

Това е и нашето бъдеще. Защото децата ни ще стигнат точно толкова високо, колкото високо ги издигнат нашите рамене.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s