Вазов не е паметник, нито икона. Вазов е жив, защото словото му е живо.
Да се събудиш сутрин и да изпратиш на любимото си момиче съобщение с текст “Obi4am te!” на шльокавица е не по-малко светотатство от това да напишеш “Taq prohladna mayska ve4er 4orbadji Marko, gologlav, po halat…”
Най-святото и най-съкровеното, с което разполагаме, не са камъните, крепостите, паметниците и иконите, завещани ни от минали поколения.
Най-святото и най-съкровеното е онова, с което разполагаме тук и сега. Нашият ум, дух и тяло. Уважението към себе си. Отношението към ближния. Любовта към децата ни.
Историята не е сбор от вехти книги за минали събития. Ние ковем историята. Мислите, които превръщаме (или не превръщаме) в дела всеки ден. Думите, които прошепваме на децата си всяка вечер.
Това е то историята.
Това е и нашето бъдеще. Защото децата ни ще стигнат точно толкова високо, колкото високо ги издигнат нашите рамене.
Моите текстове 