Скъпи приятели –
Когато преди малко повече от четири години покойната Жени Божилова – един от хората с най-изящен литературен вкус, които някога съм познавал – прочете първата книга на Йон Калман Стефансон на български език, “Между рая и ада”, докато работеше по редакцията й, тя съвсем непринудено възкликна:
“Това е една от най-възхитителните книги, които съм чела от години насам”.
Преди броени дни София Несторова, редакторът на втората книга на български на Йон Калман, “Тъгата на ангелите” (и човек, който изчита по няколко хиляди страници месечно), без изобщо да е чувала думите на Жени, сподели почти дословно същото с мен по телефона: “Най-хубавата книга, която съм чела от години”.
В моя личен пантеон Йон Калман заема специално място: текстовете му представляват съвършено неповторимо съчетание от поезия и проза, от низост и величие, от тривиално и космическо, от първични емоции и дълбоки философски прозрения, които съжителстват рамо до рамо, нерядко – в рамките на едно-единствено изречение.
Ако трябва да бъда честен – никога не съм чел нищо подобно. Въодушевлението, което изпитвам, когато го чета, е също толкова несравнимо, безподобно, свое си.
Йон Калман вече се радва на световна литературна слава — преведен е на десетки езици, носител е на пълен шкаф с награди и номинации. Но аз не изпитвам и капка колебание, че бъдещето, което му предстои, е още по-бляскаво.
Защото не прилича на никого. Защото мощта на прозата му е примесена с най-удивителна деликатност и предизвиква незабавно влюбване. Защото талантът му на разказвач не подлежи на обяснение, но и не се нуждае от такова.
Елате и се срещнете с него – в София (6 юни), Пловдив (7 юни) или Бургас (8 юни).
Моите текстове 