“В литературата винаги има нещо, което остава неразбрано – и именно в това е нейното величие. Ако някой ви каже, че всичко му е ясно — не вярвайте на този човек. Ако е политик — не гласувайте за него.”
~ Йон Калман Стефансон пред радио “Алма матер”
* * *
“Винаги когато започвам да пиша нова книга вярвам, че в края й ще разбера дали има живот след смъртта. За мен това е въпросът на всички въпроси. Защото ако има живот след смъртта, значи всичко има смисъл. Затова и пиша — за да разруша границите между смъртта и живота, и да пристъпя във вечността.
Убеден съм, че някога ще намеря отговора на този въпрос. И ще ви отведа на това място със себе си, като мои читатели.”
~ Йон Калман Стефансон, в интервю за “Артефир”
* * *
“Думите са важно нещо. Можеш да стигнеш до сърцевината на един човек, ако използваш правилните думи.
Когато бях малък, на хората, които говореха много, се гледаше като на по-низши същества. Ако един мъж е мълчалив, това означаваше, че е по-силен от другите.
Но мълчанието също така може да означава неспособност да споделиш чувствата си. Когато мълчиш, ти се затваряш в свой собствен свят. Изгаряш отвътре. И не съумяваш да стигнеш до най-близките си.
С други думи, може би да си мълчалив все пак не е сила, а слабост. Може би мълчанието е знак за неумение да се справиш с думите – и със собствените си чувства.”
~ Йон Калман Стефансон в интервю за Jazz FM
* * *
“В Исландия имаме поговорка: “Не наранявай поета, защото ще си отмъсти жестоко.”
Ако удариш някого с юмрук по лицето, подутината ще спадне и лицето ще забрави. Ти също ще забравиш. Но ако удариш някого с думи, хората може да го запомнят завинаги.”
~ Йон Калман Стефансон в интервю за портал “Култура”
* * *
“Поезията е в основата на всичко. Без нея литературата би била изгубена. Винаги, когато пътувам – дори в автобуса – нося със себе си сбирка с нечии стихове.
Най-удивителното от всичко е, че съвременния човек няма време за четене — най-вече заради все по-забързания живот, който живеем; хората казват: “нямам време да чета поезия”, а после се прибират и вземат в ръка някое криминале от 500 страници.
Според мен поезията като жанр е най-съотносима със съвременния начин на живот. Да прочетеш едно стихотворение отнема 15 или 30 секунди, но ако е добро, то остава завинаги в теб. Това са 15 секунди, които остават завинаги твои.”
~ Йон Калман Стефансон в интервю за вестник “Култура”
* * *
“Не си спомням първото стихотворение, което съм написал, но си спомням първия разказ. Всичко изведнъж ми се стори кристално ясно. Бях на 20-21 години и внезапно, за първи път в живота си, сякаш разбирах всичко. А когато завърших разказа и оставих молива, отново не разбирах нищо.
Това е едно от големите чудеса, една от големите тайни на литературата: докато пише, човек е по-проникновен, по-всевиждащ. Именно затова литературата е по-широка, по-дълбока и по-мъдра от своя автор. Затова вярвайте на литературата, не на писателите.”
~ Йон Калман Стефансон в интервю за “Кръстопът”
* * *
“Опитвам се да променям света, като променям схващанията на хората. Много от тези схващания не идват от самите нас, а са ни наложени отвън докато порастваме и ние ги приемаме за даденост. Например схващането, че Бог е мъж. Та това е напълно абсурдно. Ако Бог съществува, той би бил нещо много по-голямо, много по-всеобхватно от мъж, жена или животно.
Ролята на тази представа е да затвърждава доминиращата роля на мъжа в обществата, в които живеем. Затова смятам, че за да поизравним малко баланса, трябва в следващите сто години да си представяме, че Бог е жена.
След като изяснихме това трябва да кажем също така, че Тя непрекъснато чете художествена литература. Просто не съществува друга възможност. Защото както знаем от библията, Бог използва думи, за да създаде света. Ако Тя не беше казала “Да бъде светлина!”, все още щяхме да сме обградени от мрак. Да, Бог е преди всичко поет.”
~ Йон Калман Стефансон в интервю за “Кръстопът”
* * *
“Днес научих, че българската държава не дава почти никакви пари за подкрепа на своите писатели и поети. Бих определил това като чиста проба… глупост. Няма по-добър посланик на една държава от литературата и изкуството.
Като правило, новините, които се разпространяват по света за малки държави като България и Исландия, са неизменно отрицателни – защото в наши дни за да се превърне нещо в новина, то обикновено е отрицателно. Но когато някой в Германия, Швеция или Бразилия прочете книга от български автор, той или тя започва да изпитва топло чувство към вашата страна.
Следващата му реакция обикновено е или да я посети, или да си купи продукт, направен в България. Защото този продукт му напомня за книгата, която е прочел.
Затова за всяко вложено евро в литература в крайна сметка се връщат три или четири. И не се изискват никакви специални познания, за да схванеш простата истина: трябва да се инвестира в литературата.”
~ Йон Калман Стефансон в интервю за “Рецепта за култура”
* Цитатите са пресъздадени от мен по памет. Макар да не съм го цитирал дословно съм убеден, че горните текстове отразяват правдиво мислите на автора.
Моите текстове 