“Когато живеех в Бруклин имах много свободно време. Наблизо имаше училище – предложих им да работя за тях като доброволец. (Америка е нация на доброволците, ние доброволстваме за всичко и по всякакъв повод.) Оказа се, че имат нужда от хора, които да прекарват време с децата, докато работят по домашните си. Впоследствие организирахме “826 Валенсия” около това схващане. Когато детето дойде, в стаята има няколко възрастни и то само си избира с кого да работи. Стремежът ни е младите хора да се чувстват ценени и приети. Истината е, че децата се пристрастяват към наличието на слушащ, загрижен възрастен, с когото могат да прекарват свободно време. Ако трябва да избират между, да речем, някоя електронна игра и възможността да общуват истински с някой възрастен, те неизменно избират второто. Защото не го получават в реалния живот. И като резултат децата се превръщат в удивително социално адекватни личности.”
*В интервю с Деси Микова за “Аз чета”, 5 юли 2017
Моите текстове 