Отиде си Кристиан Таков, един от големите мъже на България. Голямата му личност, откритостта му, непреклонното му чувство за справедливост го превърнаха в изчезващ вид в една страна, управлявана от интересчии, мижитурки и дупедавци. Затова пък следата, която остави, е трижди по-ярка. Не го познавах лично, разменихме думи само веднъж, през януари, когато го попитах дали отслабването му е въпрос на самоинициатива или форсмажор. Той ме погледна в очите, усмихна се и каза, че е въпрос на време нещата да се оправят.
Светъл път, Кристиане. Докато в България има хора като теб няма да спра да вярвам, че нещата ще се оправят. Въпрос на време е.
Моите текстове 