Не щеме джендъри-мендъри, искаме си ракията и салатката

Понятието „джендър“ очертава социалните роли и очаквания, с които половете са натоварени в дадено общество. Именно това е причината в Истанбулската конвенция да се говори за социален („джендър“), а не биологичен пол („секс“). (А не, видите ли, за да се легитимира някакъв въображаем „трети пол“.) Защото насилието над жените много често е функция от социалните очаквания към тях.

Примитивното ниво, на което се води дискусията от българските политически елити включително привнасянето на патриотарски аргументи за консервативността на българския народ, за балканския ни манталитет и прочее – е най-яркото доказателство, че във въпросния документ трябва да се говори и м е н н о за социален (а не за биологичен) пол. Защото примитивното отношение към жените е социално, а не биологично обусловено.

Заиграването с темата от страна на редица „водещи“ български политици е, в общия случай, признак за едно от две неща: евтин (и опасен) популизъм или омерзителна безпросветност. По изключение – и двете вкупом.

One thought on “Не щеме джендъри-мендъри, искаме си ракията и салатката

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s