Спортът, в цялото му ослепително и гордо величие

Коментар по Евроспорт:

— Григор трябва да укроти тази буря, която го връхлита в момента.

— Да. Ако и противникът му помогне малко, няма да е зле.

Ненавиждам подобно мислене не само в спорта, но и в живота изобщо.

Стремежът към победа на всяка цена не само отнема удоволствието от спорта, но и де факто обезмисля спорта изобщо, в цялото му ослепително и гордо величие.

Неслучайно думата “спортсмен” — човек, който се отнася с уважение към играта и съперника — е съчетание от думите “спорт” и “човек”.

Спортният човек трябва да уважава съперника и винаги да очаква най-доброто от него. Иначе е някакъв друг човек, не спортен. Не-спортен.

Древните римляни винаги изобразявали победения от тях противник като лилипут, джудже някакво, за да възвеличат по този начин самите себе си.

Древните гърци, от своя страна — същите онези, от които брои началото си днешната западна цивилизация — пресъздавали противника като гигант, титан, исполин. Защото какво величие е да се пребориш с някакво джудже?

Уважението към противника е уважение към самите нас. Неуважението към противника е и липса на самоуважение. Винаги и навсякъде.

Искам Кириос да изиграе най-добрия мач в живота си, и Григор да го победи въпреки всичко.

Това е то величието. Иначе защо, по дяволите, гледаме спорт с такава страст и възхита?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s