Знам, че ви омръзна да говоря за това. И на себе си омръзнах.
Но се налага да го кажа.
Никой нищо не се опитва да ви “подмушне” чрез тази конвенция, господа. Понятието “психосоциален пол” (това според мен е по-правилният превод на термина “джендър”, благодаря, Борис Делирадев) е отдавна прието и обговорено в западния свят. Хората разбират разликата с биологичния пол и нуждата от подобно разграничение.
Не, психосоциалният пол не е нечия прищявка и няма опасност след като го приемем българските мъже и момчета внезапно да се самоосъзнаят като жени и момичета. (Или обратното.)
Около 0.6% от населението на земята обективно се раждат с “женски” полови белези и “мъжка” структура на мозъка (или обратно). Има авторитетни, обективни научни изледвания, доказващи го с факти (благодаря, Nick Kaludov).
Тези хора често причисляват себе си към пол, различен от своя биологичен пол. Понякога се подлагат на операция за смяна на пола, понякога — не. Но още от деца живеят с ясното съзнание, че се самоопределят като жени, а не като мъже (или обратно), макар да са мъже според всички първични полови белези.
Да, когато обществото не е узряло за определен тип различност, трябва да има контрол и защита от страна на държавата.
Да, за да има прогрес някои традиции трябва да бъдат изкоренени. Неизбежно е. Необходимо е. Ако спазвахме всички традиции от палеолита насам, щяхме да живеем в пещери, да изполване каменни сечива, да серем на двора и да се бършем с листа от лапад.
Да, темата за половата равнопоставеност трябва да присъства в училищната програма. Децата трябва да бъдат възпитавани в този дух от най-ранна възраст. Това е единственият начин да променим ужасяващите факти: всяка четвърта жена в България е малтретирана.
Да, има нужда от изрично “овластяване” на жените. Не, това не е дискриминация към мъжете, и не се иска много акъл, нито кой знае колко житейски опит, за да схванеш необходимостта от подобно нещо. Иска се само да не си задръстен с опорки, клишета и подозрения.
Когато една група хора е била третирана като по-низша в продължение на векове (ако трябва да сме съвсем точни — хилядолетия) е нужно да се вземат специални мерки, за да получи полагащото й се уважение и самочувствие. Нарича се “овластяване”.
В българското законодателство може да сме равни пред закона, но жените като правило получават значително и доказуемо по-ниски заплати от мъжете за една и съща длъжност.
Да, понякога овластяването води до обратна дискриминация като нежелан страничен ефект. За да не се случва това трябва да се полагат грижи. Но възможността да се случи не е аргумент против необходимостта от овластяване. Защото обратното се случва всеки ден, случва се като правило, не като изключение.
Да, има нужда от още една конвенция, макар да ни се струва, че тя дублира националното ни законодателство.
Подписали са я 45 държави членки на Съвета на Европа от общо 47.
Двете членки на Съвета на Европа, които не са подписали документа, са Азербайджан и Русия.
Като става дума за Русия и официалната й позиция по въпроса за домашното насилие, през февруари 2017 г. руският президент Владимир Путин подписа одобрения от Думата закон за неговото д е к р и м и н а л и з и р а н е.
Според новия закон, “случаите на побой срещу близки роднини, когато не съставляват рецидив, ще се третират като административни нарушения, а не като престъпления по наказателния кодекс”. Вместо затвор, ще бъде налагана глоба. (Благодаря за припомнянето, “Капитал”)
Според данни на руското вътрешно министерство от 2013 г., цитирани от BBC, над 600,000 жени са подложени на физическо или психическо насилие от членове на семейството.
Смъртните случаи са около 14,000 годишно.
* * *
Да, смятам, че подписването на Конвенцията, освен стъпка в посока превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, е и ц и в и л и з а ц и о н е н избор. Всъщност, приемам я п р е д и в с и ч к о като цивилизационен избор.
Не се страхувам от европейските ценности и не изпитвам култ към традициите. Традицията е хубаво нещо само когато ни обогатява, когато ни обединява, когато ни възвисява.
По дефиниция, традицията представлява онези “ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение”.
Ако една традиция ни оковава, ако ни разделя, ако унизява някои от нас — значи трябва да остане в миналото.
Трябва да прекъснем връзката между поколенията.
Освен ако не искаме унижението и разделението да бъдат същностна характеристика на нашето общество.
Благодаря, че ме изслушахте.
Моите текстове 