Веднъж един таксиметров шофьор отказа на баща ми да го откара до вкъщи.
В Пловдив това се случва значително по-рядко, отколкото в София. Но се случва.
Баща ми (приближава се към първото спряло такси на стоянката след вечер с приятели):
— Добър вечер. Ще ме закарате ли до “Капитан Георги Цанев”?
Шофьорът (оглежда го от глава до пети):
— Аз за два лева не мърдам колата оттука.
Баща ми (вади портфейла си):
— Щом така стоят нещата, виж какво: ето ти петдесет лева. Карай накъдето щеш, върти по целия град. Асфалт, паваж, калдаръм — нямам претенции. Ако искаш — може и извън града. Само едно искам: в мига, в който апарата покаже 50 да си спрял пред къщи.
Шофьорът (свенливо свежда поглед):
— Е-е, айде пък сега! Два лева — два лева. Качвайте се, ще ви закарам.
