За два лева не мърдам от колата

Веднъж един таксиметров шофьор отказа на баща ми да го откара до вкъщи.

В Пловдив това се случва значително по-рядко, отколкото в София. Но се случва.

Баща ми (приближава се към първото спряло такси на стоянката след вечер с приятели):
— Добър вечер. Ще ме закарате ли до “Капитан Георги Цанев”?

Шофьорът (оглежда го от глава до пети):
— Аз за два лева не мърдам колата оттука.

Баща ми (вади портфейла си):
— Щом така стоят нещата, виж какво: ето ти петдесет лева. Карай накъдето щеш, върти по целия град. Асфалт, паваж, калдаръм — нямам претенции. Ако искаш — може и извън града. Само едно искам: в мига, в който апарата покаже 50 да си спрял пред къщи.

Шофьорът (свенливо свежда поглед):
— Е-е, айде пък сега! Два лева — два лева. Качвайте се, ще ви закарам.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s