„Веска Сариева е наша приятелка. Господ да я поживи и да пали свещи да не прекратим културната програма на Общината, че не знам какво ще прави тогава“, е заявил ехидно-иронично кметът на Пловдив Иван Тотев пред журналисти (цитирам дословно от вестник „Марица“), по повод позицията на Веси във връзка с начина, по който се извършва(ше) ремонтът на настилката на знаковата за всички пловдивчани улица „Отец Паисии“. Думите на Веселина предизвикаха сериозен обществен отзвук и само няколко дни по-късно министърът на културата изпрати нарочна проверка, която задължи градските власти да върнат на улицата историческите правоъгълни павета, изсечени от скалите на Марково тепе.
По този повод бих искал да заявя очевидното, а именно: Веси Сариева е емблематична личност за културата на Пловдив. Тя е работила за бъдещето и имиджа на този град далеч преди г-н Тотев да дойде на власт и (уверен съм в това!) ще продължи да го прави дълго след като той слезе от поста си.
Общинските пари, които се разпределят между културните оператори в града, са пари на данъкоплатците. Иван Тотев е назначен на настоящия си пост от избирателите и една от задачите му като кмет е да разпределя тези средства ефективно и справедливо.
По тази (очевидна) причина намирам изказването му за безочливо и настоявам да се извини – не само на Веси, а и на хората, за които работи: гражданите на този град. Намеци от типа „затваряй си устата, че ще ти спрем кранчето“ са повече от недостойни за един уважаващ себе си и избирателите си политик и държавник.
И понеже г-н Тотев очевидно обича да се позовава на археологическите пластове като доказателство за своите тези (в случая – че било „нормално един материал да се използва за няколко градежа“) – бих искал да му припомня съдържанието на открития наскоро античен надпис на стълбите на Амфитеатъра на Филипопол.
От него става ясно, че човекът, управлявал града ни към края на I век след Христа – Тит Флавий Котис – е построил Античния театър и още редица великолепни сгради почти изцяло със с о б с т в е н и средства.
Ако толкова държи да се придържаме към стандартите на античността, г-н Тотев би могъл да последва примера му. Тогава ремарки от подобен тип биха се приели единствено като проява на лош вкус, нищо повече. Но докато кметът разпределя парите на гражданите, поведението на командир и господар е съвършено несъвместимо с функцията и авторитета на поста, който заема.