Културната столица трябва да бъде културна!

“Санкт Петербург. Денят се приближаваше към нощта. Мъжът пристъпи към входа и измъкна ключ с ключодържател от домофона. От мрака пред него изникнаха трима души в изящни костюми и един от тях любезно попита:

– Бихте ли ни насочили как да стигнем до библиотеката?

– Кво? – неразбиращо отвърна минувачът.

Бърз удар отдясно. И мрак.

На следващия ден в травматологичното отделение потърпевшият научи, че има и други пострадали, че в града вече не бива да се говори на “кво?” и че е най-добре да се знае точка по точка как се стига в библиотеката, пък не е зле и на картата да покажеш най-краткия маршрут ако се наложи, иначе може да ти разбият ченето.

– Кои са те? – пребледнял попита нашият герой.

– Учители по руски език, – въздъхваха всички.

– Културната столица трябва да бъде културна! И толкоз! – тръбеше очилатият предводител на педагозите, кокетствайки пред телевизионните камери.

Тревога завладя целия град. Ами нали първият срещнат на някоя пуста улица може тихичко да ви попита:

– А вие чели ли сте Достоевски?

И ако неуверено му кимнете в отговор, току-виж уточнил с многообещаваща и сладка заплаха в гласа:

– А какво по-точно?

И тогава не трябва да бъркате заглавието.

Учете руски език. Четете. За всеки случай. Много ви моля!”

~ Павел Алексеев
via Krasimir Lozanov
(Импровизираният превод е мой.)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s