След полунощ е. Божана е заспала на дивана в хола. Вземам а на ръце, за да я пренеса в стаята й.
Тя очевидно се опитва да ми каже нещо, но в просъница произнася дълга поредица от нечленоразделни звуци.
Спирам за миг, питам я:
— Какво бе, тате?
Тя отваря очи, разсеяно хвърля поглед наоколо и отбелязва:
— Внимавай да не се блъснеш в нещо. Например в себе си.
Моите текстове 