Дърветата никога не забравят

Веднъж баща ми се върна от родителска среща учуден и доста развеселен. Седял до майката на Лили — своя някогашна ученичка — когато влязла учителката по биология и с характерния си флегматичен тембър съобщила, че този срок времето нямало да й стигне да изпита всички деца от класа по два пъти. Стъписан, баща ми взел думата, обърнал се към Лилината майка и на висок глас я помолил да си спомни по колко оценки е получавала за един срок, когато е учила при него.

— Никога по-малко от двайсет — отвърнала тя уверено.

След погребението на баща ми неговият бивш ученик Румян Шишманов се приближи към мен и дълго ми разкава своите спомени. Едно от нещата, които си спомняше пределно ясно, беше броя на оценките в бележника си, получени за един срок. 48. Четиресет и осем!

Баща ми беше специалист по дендрология: наука за дърветата и храстите. Немалка част от занятията с учениците от строителния техникум, където преподаваше в детството ми, се провеждали в гората или в парка. Любимото им състезание било да познават опипом клонки и шишарки, скрити в затворена кутия. Името на растението задължително се съобщавало на висок глас, на български и латински. Вследствие на гимназиалното си обучение в курса на баща ми, една негова ученичка, след като емигрирала във Франция, спечелила конкурс за специалисти по ландшафтно озеленяване, на който всички останали кандидати били висшисти.

Преди двайсет години, когато майка ми купи земята и сградите на бъдещата печатница “Жанет 45”, двамата с баща ми се качихме на стария ми опел и отпрашихме за старата царска резиденция в Кричим, откъдето се върнахме с повече от 50 вида дървета и храсти. Хималайски бор, метасеквоя, хамаципарис, тис, аризонски кипарис, хималайски кедър, атласки кедър, албиция, бяла бреза, клек, няколко вида хвойна, листопадна магнолия, рустифина, тамарикс, вибурнум, спирея, котонеастър, хибискус, лавровишна, иликс, японска дюля, обикновена шипка. И още, и още!

Баща ми ми обясни, че има две възможности: да ги насадим нагъсто, така че сега да изглеждат добре, а след няколко години, като поотраснат, да ги разсадим наново; или да предвидим достатъчно място отсега за възрастните растения, което би означавало, че в първите няколко години няма да имат особено приветлив вид.

Избрахме някакъв среден вариант. Дори и така засадените млади растения ми се виждаха ужасно рехави и нефелни. Представа си нямах колко бързо ще се юрнат към слънцето.

Днес малката полоса между халетата, която приюти нашите растения, е любимото ми място за разходка, почивка и размисъл. Обикалям я поне по два пъти на ден, по половин час или повече. Кедрите и метасеквоята са по-високи от триетажната административна сграда — над десет човешки боя на ръст. Храстите се надпреварват да цъфтят, без прекъсване, от ранна пролет (ослепително жълтата форзиция и розово-алената японска дюля) до средата на лятото (лилаво-белият хибискус).

Дори и да бях забравил, че днес се навършват две години откак баща ми си отиде, дърветата и храстите в двора със сигурност щяха да ми го припомнят. Дърветата никога не забравят.

Ако някога се почувствам достатъчно заможен, ще построя парк и ще го кръстя на баща ми. Дотогава ще се разхождам между дървета и храсти, които нашепват неговото име.

Баща ми_1.jpg

Ba]a mi_3.jpg

Баща ми_2.jpg

Ba]a mi_4.jpg

Ba]=a mi_5.jpg

Ba]a mi_6.jpg

Баща ми_7.jpg

Баща ми_8.jpg

Баща ми_9.jpg

Баща ми_10.jpg

Баща ми_11.jpg

Баща ми_12.jpg

Баща ми_13.jpg

Баща ми_14.jpg

Баща ми_15.jpg

Баща ми_16.jpg

Баща ми_17.jpg

Баща ми_18.jpg

Баща ми_19.jpg

Баща ми_20.jpg

Баща ми_21.jpg

Баща ми_22.jpg

Баща ми_23.jpg

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s