Някои наброски за Световното в Русия

Уругвай, с население 3.4 милиона и територия колкото Санстефанска България. Хърватия, с население 4 милиона и територия колкото Княжество България. И Белгия, с респектиращите 11 милиона жители и територия колкото Източна Румелия. Това са трите страни, които преминаха първия кръг на Световното първенство по футбол с пълен актив от точки. Други няма.

Толкова по въпроса за “малката нация” като оправдание за провала. Във футбола или в каквото и да е.

(28 юни 2018, 23:03, след края на предварителната фаза)

*  *  *

“Светият граал във футбола се нарича баланс”, казва старши треньорът на Уругвай Оскар Табарес в едно свое прочуто интервю. Уругвайският национален отбор не просто изповядва тази идеология, той я живее. Безупречно организирани, хладнокръвни, неуморни, всеотдайни, еднакво ефективни и в защита, и в нападение. Ще се радвам да ги видя на финал.

(30 юни 2018, 23:01, след мача Уругвай — Португалия, 2:1)

*  *  *

Белгия. По-артистичните французи. И по-тоталните холандци. Срещу повече от достоен съперник.

(2 юли 2018, 23:01, след мача Белгия — Япония, 3:2, обърнат от белгийците от 0:2)

*  *  * 

На 31 август м. г. изнесохме една кратка, но съдържателна футболна лекция на шведите (лектори: Манолев, Костадинов, Чочев). Оттогава насам, последователно, методично и лаконично, шведите отстраниха Италия (четирикратен световен шампион), Германия (пак четирикратен световен шампион) и Швейцария (отбор, побеждаван само веднъж в последните си 22 срещи).

Ето това наричам аз добри и внимателни слушатели. Хвала на такива ученици!

(3 юли 2018, 19:15, след мача Швейцария — Швеция, 0:1)

*  *  * 

Гледам единайсето световно първенство и кръвното ми е все толкова високо, когато играе Англия. Този път издрапахме. Вече съм си приготвил хапчетата за мача с Швеция.

(3 юли 2018, 23:54, след мача Колумбия — Англия, 1:1, 3:4 след дузпи)

*  *  * 

Кръвно 120/79, пулс 70. Прекрасни показатели като за първи полуфинал от 28 години насам.

(7 юли 2018, 19:29, след мача Швеция — Англия, 0:2)

*  *  * 

Белгийците спечелиха сърцето ми, но ако някой заяви на висок глас, че французите са отличен отбор и че спечелиха напълно заслужено, не бих намерил достатъчно основания да вляза в спор с него. Да им е честито! Ала моите лични симпатии на финала ще бъдат на страната на победилия утре.

(10 юли 2018, 23:22, след мача Франция — Белгия, 1:0)

*  *  * 

Мъничките хървати стигнаха до финала. След великите унгарци, пречупени от ФРГ на финала през 1954-а, родината на Паненка и чешката уличка (два загубени финала) и създателите на чудото, наречено тотален футбол (три загубени финала), те са първата миниатюрна нация (ако изключим шампиона Уругвай от дълбоката древност, 1930-а и 1950-а) която е на един мач от спечелване на световната титла. (От 1950 г. насам титлата е печелена само от колосите Бразилия, Германия, Италия, Англия, Испания, Франция и Аржентина.)

40 години световни първенства и за първи път не скърбя за загуба на Англия.

(11 юли 2018, 23:57, след мача Хърватия — Англия, 2:1)

*  *  * 

Хърватските деца хапват пилешко още от обяд.— in Sampieri, Sicilia, Italy.
(15 юли 2018, 15:31, преди финала Франция — Хърватия)

CroFra.jpg

*  *  *

С първия си удар към вратата на хърватите французите вкараха третия си гол.

(15 юли 2018, 19:20, по време на финала Франция — Хърватия)

*  *  *

Как тъгувах за романтичния футбол на Тигана, Платини, Жирес, Батистон, Фернандес, Етори и компания, когато немците ги обърнаха от 1:3 до 3:3 през лятото на 1982-ра! Бяхме на море на бунгалата на вестник “Глас” в Несебър и заедно с цялата редакция гледахме на чернобял “Юност” с екран педя на педя. Токът изгасна по някое време и дойде чак за решителната развръзка в продълженията.

Е, трийсет и шест години по-късно историята се повтори, само дето ме завари в Сицилия, а не в Несебър. Телевизорът се е уголемил поне десетократно, но това никак не намалява страданието.

Единствената разлика е, че в ролята на французите днес бяха хърватите. Французите пък изпълняваха ролята на немците. Само дето немците тогава поне имаше кой да ги отстрани на финала, та мъничко да потуши болката.

(15 юли 2018, 20:15, след финала Франция — Хърватия, 4:2)

*  *  *

Сега сериозно: макар да не си падам по французите заради прекаленото им самочувствие и арогантността, която струи от тях (за разлика от изящното им футболно поколение от 80-те), няма никакво съмнение, че титлата им е напълно заслужена. Въпреки че се промъкнаха през групите на полусъединител и изиграха заедно с Дания най-скучния мач на първенството (единственото нулеви реми на шампионата, което щеше да си остане такова дори да бяха играли до края на работната седмица, понеже никой от отборите нямаше нито нужда, нито желание да вкара), те попаднаха в далеч по-трудния поток — заедно с Аржентина, Уругвай, Бразилия и Белгия. Отстраниха, при това с явно превъзходство, три от тези четири отбора — два от които заслужаваха да стигнат финал (изключвам голямото разочарование Аржентина — макар че дори и в най-безобразния си вид Аржентина би могла дa стигне до финал без никого да изненада).

Да, тактиката често вземаше връх, в дълги периоди от време френският отбор се окопаваше в отбрана (никога глуха, обаче), умело и организирано рушеше ритъма на играта на противника. Но имаше и внезапни избухвания, мълниеносни контраатаки, мигове на възхитителен индивидуален блясък (рейдът на Мбапе при дузпата срещу Аржентина, страховитото и неспасяемо воле на Павар, контраатаката, завършена от Мбапе за последния гол срешу Аржентина, пасът на Мбапе, извел Жиру сам срещу белгийския вратар, головете на Погба и Мбапе извън наказателното поле срешу Хърватия). Не на последно място: защитаваха се без никакви грубости (редно е да припомня, че в най-оспорвания си мач, този срещу Белгия, французите извършиха първия си фал едва в 36-ата минута — и той си остана единствен за първото полувреме). И като изключим изолираната симулация на Мбапе срещу Уругвай (да не забравяме, че само в първите си три мача Неймар прекара в лежане цели 14 минути!) и надутия начин, по който празнуват головете си, отношението им към противника беше изключително спортсменско (Грийзман дори отказа да отпразнува гола си срещу Уругвай от уважение към тази велика футболна нация).

Да, хърватите бяха великолепни. Отвяха една съвсем нелоша Нигерия, разгромиха Аржентина, след което попаднаха в поток без изявен лидер (след отпадането на Германия в групите и беззъбата игра на набедения фаворит Испания). Макар Дания, Русия, пък дори и (с цялото ми уважение!) Англия да не бяха от класата на отстранените от Франция отбори (бих дал мило и драго за мач Хърватия-Белгия или пък Хърватия-Бразилия, например), едва ли някой би оспорил, че мястото им на финала беше заслужено. А докато стигнат дотам влюбиха в себе си милиони зрители от цял свят с техничната си и сърцата игра (във всеки от мачовете след излизането от групите изоставаха в резултата; финалът е единственият мач, който не успяха да обърнат).

Дали е имало съдийска помощ за французите на финала? Не, не мисля. Фалът срещу Грийзман беше хитро изпросен, но такива фалове се свирят ежедневно. Дузпа имаше; да, топката беше центрирана твърде отблизо, ала имаше движение на ръката по посока на топката.

С две думи: французите спечелиха не само мача, но и цялото първенство с тактически зряла и на моменти некрасива, но извънредно ефективна игра. По германски, така да се каже. А хърватите, подобно на унгарците от 1954-а и холандците от 1974-а, загубиха финала, но спечелиха завинаги сърцата ни.

(15 юли 2018, 23:23)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s