Като децата в училище

Рано сутрин. Готвим се да тръгваме за училище.

Забелязвам, че слънцето пада драматично върху лицето на Божана и вадя телефона, за да я снимам. Тя си скрива лицето с някаква декларация, току-що подписана от майка й.

— Защо не ми даваш да те снимам? — ядосвам се аз.

— Защото всичко качваш в глупавия си фейсбук! — гневи се тя в отговор.

— Не е вярно! — възразявам категорично. — Никога не качвам снимките ако ми кажеш, че не искаш!

— Качваш ги! И на мама също!

Аз мълча сърдито. Тя също млъква за момент, после додава:

— Ти си като децата в училище. Казваш му: “Не го продавай тоя камък!”, а той го продава за десет стотинки.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s