Рано сутрин. Готвим се да тръгваме за училище.
Забелязвам, че слънцето пада драматично върху лицето на Божана и вадя телефона, за да я снимам. Тя си скрива лицето с някаква декларация, току-що подписана от майка й.
— Защо не ми даваш да те снимам? — ядосвам се аз.
— Защото всичко качваш в глупавия си фейсбук! — гневи се тя в отговор.
— Не е вярно! — възразявам категорично. — Никога не качвам снимките ако ми кажеш, че не искаш!
— Качваш ги! И на мама също!
Аз мълча сърдито. Тя също млъква за момент, после додава:
— Ти си като децата в училище. Казваш му: “Не го продавай тоя камък!”, а той го продава за десет стотинки.
Моите текстове 