Обсъждане на съдбата на площад “Централен”

Бих искал да разкажа накратко за публичното обсъждане на новия проект за “инженеринг” на Площад “Централен” в Пловдив. (Всъщност, кметът изрично отбеляза, че това не е никакво “обществено обсъждане”, а “представяне”. И общо-взето е прав — за инженеринг обществено обсъждане не се предвижда.)

На 17 октомври, сряда, в 14:00, пред пълна зала (стотина души), арх. Румяна Пройкова (ръководител на проекта) разказа доста пространно (в рамките на около 45 минути) какво предстои да се случва с площада — настилки, зелени площи, експониране на елементи от античния град, подходи, комуникации и прочее.

На мен лично ми станаха ясни няколко неща. Най-важните от тях:

1) Паркингът пред “Тримонциум” ще бъде намален с около 1/3 в полза на площада (което е хубаво).
2) Повечето нива и подходни елементи, както и конкретните настилки тепърва предстоят да бъдат уточнени (което не е добре).
3) Бърза се (което не е никак добре).
4) Според идейния план приблизително половината от настилката на площада (който е общо 39,000 м2) трябва да бъде от естествени материали (гранит, още неясно от кой точно производител), а другата половина — от бетонни блокчета “Земелрок”.

На въпроса ми защо ще се ползва естествена настилка едва за половината от площада, кметът пространно и подробно обясни, че са притеснени (откъм време) и че бюджетът е недостатъчен (от общо 12 милиона лева за “инженеринга” само около 4 млн са за настилката — останалите са за ремонти, за подлеза на “Гладстон” и пр.).

Истината те, че темата за площада не е от вчера. И от завчера не е. Бях в презентационния екип, който спечели титлата “Европейска столица на културата 2019” през септември 2014-а. Оттогава са минали четири години, един месец и десет дни. През първите три и половина от тези четири години по площада не се направи нищо. Ама съвсем н и щ и ч к о. Толкова по въпроса за бързането.

Да напомня също, че за същия този площад и приблизително по същото време (2014 г.) бе обявен международен архитектурен конкурс. С разгласа, апломб и по всички правила, с международно участие (общо 125 проекта), международно жури и всичко останало. В резултат на което, на 11 септември 2014-а Общинският съвет на Пловдив прие за победител в конкурса за Площад “Централен” проекта на архитектурно студио FORA (Португалия).

Само дето през следващите четири години проектът на FORA беше напълно заметен под килима от кметската управа. Правата за проекта бяха (полутихомълком) изкупени от Община Пловдив. И постепенно стана ясно, че проектът няма да се случи. Но нито веднъж не чухме официално становище на кметската управа защо, аджеба, няма да се случи?…

Да се върнем на срещата. След изложението на арх. Пройкова и обясненията на кмета Тотев, върху тях се изсипаха ред питания. Когато дойде моят ред да задам въпрос от публиката, най-напред припомних за проекта на FORA и подканих кмета най-сетне да каже защо този проект не се случи (и защо няма да се случи).

Сетне — понеже човек все пак трябва да си подбира битките — фокусирах усилията си върху един-единствен въпрос: настилките.

Разбирам бюджетните ви ограничения, кмете, рекох. Но не разбирам защо се притеснявате и защо бързате. Бюджетите си идват и отиват, а този град е тук от хилядолетия. И ще бъде тук хилядолетия след нас.

Бетоновите настилки не подхождат на публичните пространства на този град; те подменят историята и миналото му. Вижте какво са ни оставили османците в Стария град преди 350 години и римляните на Античния театър преди 2000 — настилки, които са почти недокоснати от времето. За разлика от тях, бетонните блокчета, които осеяха Главната ни улица през последното десетилетие, имат отблъскващ и мерзък вид; всяка хвърлена дъвка оставя след себе си петно, което не може да бъде изличено.

Тези настилки вие ще ги надживеете, кмете; по всяка вероятност — аз също. А целта им е те да надживеят нас, че дори и децата ни. Затова защо не направите следното: ние така и така сме свикнали градът да е разкопан, настелете само онази половина от площада, за която е предвиден гранит. Другата я заградете и изчакайте да ви спуснат бюджет. Ако ще да е догодина, ако ще по-догодина; но поне да сме сигурни, че получаваме нещо и с т и н с к о. Защото и малките деца знаят, че в дългосрочен план по-евтиното винаги излиза по-скъпо.

Върнах микрофона на кмета, а той възкликна: “Г-н Пейков, който е лидер на мнение, но не е експерт, смята, че гранитната настилка е по-добра..”. На което аз възразих начаса: “Вярно е, че не съм експерт, нито претендирам да бъда такъв; но тук има професионалисти, има уважавани архитекти — ето, питайте арх. Бакалова, която е в публиката, или арх. Пройкова, с която работите и която седи до вас…” При което архитект Пройкова взе микрофона и рече: “Ама как, не може и дума да става за сравнение между гранит и “земелрок”; гранитът е неставнимо по-добър, от гранита нищо по-добро няма. Единственото, за което говорим тук, е дали бюджетът ни го позволява!”

След което кметът Тотев отново взе микрофона и рече, “Г–н Пейков е прав в едно: нещата се правят за поколенията, няма смисъл да бързаме. Виждам, че някои хора му ръкопляскаха”, продължи той, “което значи, че споделят неговото мнение. Нека тази групичка се срещне с арх. Пройкова и обсъди какво ще струва ц я л а т а настилка на площада да бъде от гранит. Съгласен съм да го обсъдим след това и да видим дали е възможно да се случи.”

Ta така, приятели. След срещата се видях с арх. Пройкова (която познавам и уважавам като човек, който разбира от кулурно наследство). Тя и колегите й ми обещаха, че до края на идната седмица (26 октомври) ще имат разценки за естествения материал (гранит от Босна, Турция или Македония — още не се знае откъде, но се знае, че ще е масивен гранит) и ще се свържат с мен, за да обсъдим. (Разменихме си телефоните, за да съм сигурен.)

После аз пък ще се свържа с кмета. И ще ви държа в течение.

П.П. В отговор на въпроса ми за проекта на FORA кметът Тотев се опита да обясни защо този проект не е реализиран. Конкурсът, рече той, беше делегиран от нас на WhatA и организиран изцяло от тях (сиреч — или поне аз така подразбрах репликата му — управата на града не е отговорна за резултата от него). Според него този проект не е имал шанс и това било ясно от самото начало — защото НИНКН н и к о г а нямало да го одобри.

Много бих се радвал хората, запознати с конкурса, спечелен от FORA в по-голям детайл (визирам най-вече екипа на WhatA) да изслушат внимателно записа с изложението на кмета (струва ми се, че това е първото му публично изявление по темата за “непригодността” на спечелилия проект на FORA) и да вземат отношение. Защото зная каква грижа и мисъл вложиха те в тази инициатива.

П.П.П. Всички цитати в текста ми са пресъздадени по памет, като се стремят да се придържат не към буквата, а към същината на разговора. В случай, че се съмнявате или искате да чуете още подробности — уверен съм, че може да се намери видеозапис от срещата. Поне четири камери записваха на място.