Днес е конкурсът за директор на Националната опера. Годишният й бюджет, гласуван от държавата, е около 7.5 милиона лева. Почти всички спектакли през последните години са режисирани от един и същи човек: настоящият й директор.
Това ме подтиква да ви напомня един съществен факт: за да работи ефективно Националният център за книгата са нужни около 200,000 лева на година.
Това е малко над 2% от бюджета на Националната ни опера.
Подобен (миниатюрен) бюджет би позволил на НЦК да подпомага с прилична сума преводите на чужди езици на около 50 български книги годишно — книги, които иначе едва ли някога ще видят бял свят. (Въпросната сума включва и заплатите на екипа, както и всички административни разходи на Центъра.)
Само че на хората, които управляват българската култура, този бюджет явно им се струва непоносимо висок — или пък им се вижда, че това е просто един ненужен разход. Вследствие на което през настоящата година Националният център на книгата има н у л е в бюджет.
Това не само намалява драстично шансовете на българската литература да има някакъв живот извън границите на България. Липсата на бюджет в НЦК сериозно излага страната ни пред многобройните чуждестранни издатели, чиито проекти са вече официално о д о б р е н и за финансиране, но финансиране за тях така и не постъпва. И пред онези, които разполагат с готови проекти и буквално ежедневно разпитват кога ще постъпи финансиране и има ли смисъл да кандидатстват (защото на хартия Националния център за книгата се води действащ и в добро здраве).
Надявам се добре разбирате, че този коментар ни най-малко не е насочен срещу оперното изкуство. Той просто се възползва от важния повод, за да контекстуализира начина, по който понастощем се управлява културата в България.
Иначе най-искрено се надявам новият директор на Националната ни опера да е на висотата на огромната отговорност, която този пост носи със себе си.
Моите текстове 