“Самоубийствата излязоха”

Вдигам. Понеже в колата съм с безжична връзка, и двамата с Божана чуваме гласа на отсрещния. Баба Златина е.

— Маноле? Дай телефона на Божана — заявява тя делово.

— Тук съм! — възкликва Божана.

— Божана, самоубийствата излязоха.

Пауза.

Усещам как ченето ми започва да увисва, чувам как мислите ми топуркат от единия край на черепната кутия до другия. Започвам светкавично да изключвам възможностите една по една. Златина е сериозна и порядъчна жена. Да се е пошегувала? Не е в стила й, пък и не долових дори и отсянка на шеговитост в тембъра. Да търси някоя друга Божана? Не-е, нали първо с мен се свърза. Да е започнала да изкрейзва?… Добре де, ама Божана гледа със съвсем спокойно изражение, по лицето и не прочитам нито смях, нито ужас, само мъничко любопитство.

Не, не, по-скоро аз започвам да изкрейзвам. Да, това ще да е. Нали изключих всички други възможности…

През това време Божана спокойно отвръща:

— А той как отговори?

— Онова за влаковете, макар в него да нямаше никаква логика. А синята лампа успокоявала хората и намалявала броя на самоубийствата.

Ето как в кратките мигове, докато разбера, че Божана е излязла от къщата на баба си по време на рекламната пауза в “Стани богат” след въпрос за самоубийствата в Япония, бях на път сам да се самоубия.