“Самоубийствата излязоха”

Седем и пет вечерта, вземам Божана от баба й Златина, както винаги в понеделник вечер.

Божана се качва в колата. Здравей, тате, как си? Добре. Как мина денят ти? Суупер? Как беше при баба З? Зууупер! И т.н.

В този момент телефонът звъни.

Вдигам. Понеже в колата съм с безжична връзка, и двамата с Божана чуваме гласа на отсрещния. Баба Златина е.

— Маноле? Дай телефона на Божана — заявява тя делово.

— Тук съм! — възкликва Божана.

— Божана, самоубийствата излязоха.

Пауза.

Усещам как ченето ми започва да увисва, чувам как мислите ми топуркат от единия край на черепната кутия до другия. Започвам светкавично да изключвам възможностите една по една. Златина е сериозна и порядъчна жена. Да се е пошегувала? Не е в стила й, пък и не долових дори и отсянка на шеговитост в тембъра. Да търси някоя друга Божана? Не-е, нали първо с мен се свърза. Да е започнала да изкрейзва?… Добре де, ама Божана гледа със съвсем спокойно изражение, по лицето и не прочитам нито смях, нито ужас, само мъничко любопитство.

Не, не, по-скоро аз започвам да изкрейзвам. Да, това ще да е. Нали изключих всички други възможности…

През това време Божана спокойно отвръща:

— А той как отговори?

— Онова за влаковете, макар в него да нямаше никаква логика. А синята лампа успокоявала хората и намалявала броя на самоубийствата.

Ето как в кратките мигове, докато разбера, че Божана е излязла от къщата на баба си по време на рекламната пауза в “Стани богат” след въпрос за самоубийствата в Япония, бях на път сам да се самоубия.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s