Когато фалшивата показност застане на пътя на смисъла

Маратонът в Суджоу, Китай. На 500 метра преди финала китайската атлетка Хъ Инли бяга рамо до рамо с етиопката Аянту Абера Демисе.
Един от маршалите се опитва да подаде на китайската атлетка националния флаг. Тя внимателно го заобикаля и продължава да тича с всички сили. Петдесетина метра по-късно втори маршал й пресича пътя и буквално й тика знамето в ръцете. Атлетката просто няма избор — взима го и се втурва напред, докато то й се мота пред краката. Метри по-късно го изпуска, но вече е изгубила ритъм. Губи състезанието с пет секунди от етиопката.
Не стига другото, ами след състезанието се налага китайката да се извинява в Уейбо (китайския Туитър), задето е изпуснала знамето. “Не го изпуснах нарочно. Беше мокро и тежко, и се изплъзна от ръцете ми. Надявам се, че разбирате.” Защото освен че е непатриотично, за оскверняване на знамето в Китай се полагат до три години затвор.
И се питам, кое щеше да е по-патриотично: да спечели състезанието, за което вероятно се е готвила поне половината си живот, или гордо да развее китайското знаме, завършвайки на второ място?
Дано имаме време да си зададем този въпрос и да си отговорим достатъчно ясно и недвусмислено, когато и в нашия живот фалшивата показност застане на пътя на вътрешната логика на нещата и техния изконен смисъл.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s