За успехите и неуспехите на “Капана”

Важен текст на Никола Венков за обратната страна на облагородяването на старите квартали в градовете ни – така наречената джентрификация, която води до масова и неизбежна комерсиализация и поставя под въпрос смисъла на цялото начинание, което в крайна сметка би следвало да води до подобряване на качеството на живот, а не до напускане на района поради невъзможност да си плащаш наема.
 
Преосмислянето на “Капана” в Пловдив стартира като проект за Квартал на творческите индустрии; за целта Фондация Пловдив 2019 (на чийто УС тогава бях член) нае със свои средства 10 пространства, които бяха дадени безвъзмездно за по една година на 10 творчески индустрии, подбрани измежду десетки кандидати.
 
Нещата вървяха чудесно в самото начало: творческите работилнички се нанесоха в “Капана”, сред тях имаше галерии, звукозаписни студия, алтернативни пространства за изкуство и прочее, и прочее. Ала едновременно с тяхното заселване (съпроводено със затваряне на улиците в квартала за автомобилно движение – идея, която подкрепям и недвусмислено одобрявам от самото начало) започна бързо и драстично да нараства инвестиционния интерес в квартала. В резултат на което наемите, които дотогава бяха почти символични, драстично скочиха буквално за месеци.
 
Крайният резултат на начинанието е предвидим за всеки, който е чувал думата “gentrification” и знае смисъла й: в момента, в който предплатената от Фондацията година изтече, почти всички творчески индустрии се изселиха от квартала, понеже не можеха да си позволят новите нива на наемите.
 
На тяхно място пристигнаха кафенета, бирарии и ресторанти – чудесни, привлекателни и твърде артистични дребни бизнеси, които днес радват мнозина, включително и мен. Но това не променя факта, че те по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като “творчески индустрии”.
 
Още на втората година след старта, когато постепенно започна да става ясно накъде вървят нещата, повдигнах лично темата по време на едно заседание на УС на Фондацията – обърнах се директно към кмета, който по това време вече беше председател на въпросния УС.
 
“Хубав става “Капана”, няма спор — му рекох — “но нещата отиват в посока силна комерсиализация. Ако искаме да запазим духа му на “квартал на творческите индустрии”, може да помислим дали да не побутнем малко нещата в тази посока. Разполагаме с достатъчно ресурси. Например да наемем помещенията (по това време наемите все още бяха твърде разумни – бележка моя) за няколко години напред и да ги предоставим на различни творчески индустрии.”
 
Кметът ме погледна с недоумение, граничащо с удивление. “Че защо ще правим такова нещо?” – отвърна. “Нещата са си супер.”
 
И толкоз. Темата беше затворена за постоянно, поне в този кръг.
 
Равносметката: четири години след старта на проекта “Капана – квартал на творческите индустрии” кварталът клокочи от живот; в него са се заселили стотици нови индустрии, но сред тях се броят на пръстите на едната ръка онези, които могат да бъдат квалифицирани като “творчески”.
 
Въпреки всичко лично аз продължавам да смятам, че оживяването и преосмислянето на “Капана” е най-видимото и най-смисленото нещо, сторено от кметската управа през последните й два мандата. Което обаче не отменя факта, че е време да спрем да го наричаме “квартал на творческите индустрии”. И би било добре да се поучим не само от очевидните успехи на този проект, но и от не по-малко очевидните му неуспехи.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s