Най-важният културен форум, организиран от България през последните три десетилетия*

*Интервю на Виктор Маринов за вестник Rheinische Post

В кой период бяхте член на управителния съвет за „Пловдив 2019“ и по каква причина се прекъсна това сътрудничество?

Над четири години – от началото на 2013-а до май 2017-а, когато научих от пресата, че общинският съвет (които е принципал на фондацията) ме е отстранил поради конфликт на интереси. Оказа се, че като „конфликт на интереси“ е припознато желанието ми да издам със свои собствени средства проучване на група антрополози, проведено в ромското гето (проучването беше частично финансирано от фондацията, но не беше предвидено за издаване, но аз много го харесах и предложих да вложа собствени финансови и организационни ресурси, за да стигне до по-широка публика). Впоследствие кметът си посипа главата с пепел като публично заяви, че е допусната грешка и че ще бъда възстановен на поста си. Но вместо това на следващото заседание на общинския съвет на мое място бе предложен друг човек.

Има ли други членове от управителния съвет, които са преживели сходни обстоятелства?

След като стана ясно, че няма да бъда възстановен, останалите четирима членове от гражданското ядро на Управителния съвет (който се състоеше от девет души, сред които петима граждани със солиден обществен авторитет и четири политически назначения) напуснаха вкупом в знак на протест срещу манипулативното ми отстраняване. Вместо да предизивика някакво „отрезвяване“ сред членовете на общинския съвет, този жест бе приет от тях съвършено хладнокръвно и всички до един бяха незабавно заменени с нови хора. С по-удобни хора.

На 21 декември тази година наричате Пловдив 2019 във Фейсбук „пълно фиаско“ – все още ли сте на същото мнение?

Аз не само го наричам, но и давам пространни аргументи защо е така. Седнах да пиша въпросния пост с намерението да бъде кратък и ясен до прозрачност. И не станах от бюрото си шест часа. Дори и за да отида до тоалетната. В резултат на което от мен се изля най-дългият Фейсбук пост, който някога съм писал – над 10 страници текст. А както добре е известно, в социалните мрежи почти никой не чете текстове, по-дълги от десет реда. Не очаквах да го прочетат повече от десетина души, но въпреки това го публикувах, защото имах нужда да споделя всичко това, в този ред, с всички подробности и детайли. За моя огромна изненада постът стана вирусен – само споделянията са над 1000. Продължава да се споделя и сега, цял месец по-късно. Всъщност в този текст аз не казвам нищо ново, просто събирам отделни парчета от пъзела, наречен „реализация на проекта Пловдив 2019“. Но когато всичко се събере на едно място, картината май някак се прояснява. Поне за мнозина от онези, които нямат личен досег с проекта и гледат на него като странични наблюдатели.

Каква роля изпълняваше квартал Столипиново в първоначалната визия за „Пловдив 2019“?

Клъстера от събития под название „Махала“ беше ключов при представянето на пловдивската кандидатура. Участвах и в двата презентационни екипа (в първия кръг през 2013-а и при финалния избор през 2014-а) и съм на мнение, че най-впечатляващият елемент от представянето на Пловдив от гледна точка на журито беше нашият фокус върху възможността за постигане на социална промяна чрез култура в най-голямото ромско гето в Европа (според различни изчисления в Столипиново, най-големият ромски квартал в Пловдив, живеят между 20,000 и 68,000 човека).

Според Вас щеше ли Пловдив да спечели конкурса за културна столица на Европа без плановете в кандидатурата, свързани със Столипиново?

Няма как да се предполага какво би се случило при различни условия. От самото начало Пловдив беше считан за аутсайдер в това състезание; повечето погледи бяха насочени към София, но като силни кандидати бяха спрягани също Варна, Бургас, Габрово, Велико Търново. Струва ми се обаче, че Пловдив подходи най-професионално и най-отговорно към подготовката на тази кандидатура. Събеседването с журито не е шега работа: след 30-минутната презентация следва сесия с въпроси и отговори, която продължава час и половина. Консултантите ни от „Акултос“ бяха изключително опитни професионалисти и ни подготвиха блестящо. Презентацията ни беше органична и в известен смисъл се превърна в истински спектакъл – в рамките само на половин час 10 души се редуваха с кратки и ударни изложения, представящи различни аспекти от кандидатурата. Подобен подход изисква изключителен синхрон и самочувствие, които се постигат само с много работа и с отлични ментори. Бяхме подготвени и за почти всички въпроси, които ни зададоха след презентацията.

Каква ще е действителната роля на Столипиново 2019 от Ваша гледна точка?

Уви, ролята на „Столипиново“ в пловдивското домакинство ще е далеч по-периферна, отколкото се надявахме – и отколкото обещахме пред журито. Повечето от предвидените амбициозни проекти няма да се случат – няма да се случи, например, един от любимите ми проекти, предвидени в апликационната книга: Романи Гран Гласо, серия от концерти на водещи ромски музиканти от цял свят.

В „Столипиново“ живеят хиляди деца, които така и не напускат квартала, докато не навършат 16 години. Гетото е единственият свят, който познават. Те имат остра нужда от връзка с външния свят, от житейски примери, които да разширят мисловния им хоризонт. Именно това беше фокусът на голяма част от събитията, които предвиждахме да се случат в гетото – чрез вълнуващи културни проекти, свързани с музика, танц, видео, поне за кратко да изведем отттам част от неговите жители, много от които не са стъпвали в центъра на града. Както и да доведем при тях интересни хора – творци от цял свят, успели хора от света на изкуството и културата, немалко от тях – с ромски корени. Искаше ни се да разрушим невидимите стени поне за няколко месеца. Дано поне малкото оцелели проекти, които ще се осъществят в гетото през 2019-а, оставят трайна следа и посеят семенцата, от които се надявахме да поникне гора.

Какви са причините за промяната между плановете в кандидатурата и действителността на „Пловдив 2019“?

Домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата е най-важният културен форум, организиран от България през последните три десетилетия – а най-вероятно и за следващите три. За жалост хората, които в крайна сметка овладяха подготовката на „Пловдив 2019“, гледат на него преди всичко (и почти изключително) през икономическа и политическа призма. За тях домакинството на Пловдив е най-вече възможност да доведем някой-друг турист в повече. Сиреч – касичка за стотинки. А Столипиново изобщо не е атрактивно, освен като източник на евентуални политически дивиденти, които могат да бъдат изтъргувани непосредствено преди изборите.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s