С Божана се опитваме да паркираме пред Музикалното. Бързаме, следователно сме изнервени.
Една кола е блокирала цялото платно пред мен с безкрайни и сложни маневри напред, назад, после пак напред.
— Айде по-чевръсто бе, бастун! — нервирам се аз.
— Ти си бастун! Това е на Стефи бащата! — срязва ме Божана.
После се заглежда по-внимателно и отбелязва:
— Не е на Стефи бащата. Басту-у-ун!
Моите текстове 