Лорънс Ферлингети, “Аз чакам”

Аз чакам Второто пришествие
и чакам
религиозен ренесанс
да връхлети връз щата Аризона
и чакам
хранилище за Гроздовете на гнева да се намери
и чакам
да се докаже
че Бог е всъщност от Америка
и чакам
да видя Бог по телевизора
как протръбява над църковните олтари
е, стига само да настроят
приемника
на подходящ канал
и чакам
да поднесат отново Последната вечеря
със странен нов ордьовър
и чакам, неотклонно чакам
прераждане на чудото

Аз чакам да извикат моя номер
и чакам
да ни превземе Армията на спасението
и чакам
да бъдат облажени кротките
и след това да наследят земята
без данъци
и чакам
горите и животните
да отвоюват правото си над земята
и чакам
да изнамерят начин
да се изтребят до един национализмите
без никой да умре
и чакам
планети и канарчета да завалят подобно дъжд
и чакам влюбените и ридаещите
да легнат пак един до друг за ново
прераждане на чудото

Аз чакам пропастта на свършека да бъде прекосена
нетърпеливо чакам
тайната на вечния живот да я открие
един напълно неизвестен общопрактикуващ лекар
и чакам да приключат
всички бури на живота
и чакам
платна да вдигнем и към щастието да поемем
и чакам
един Мейфлауър, построен отново
да стигне до Америка
със предварително продадени на местните
сценарий и права телевизионни
и чакам
изгубената музика да зазвучи наново
в Изгубения континент за ново
прераждане на чудото

Аз чакам онзи ден
във който всичко ще се изясни
възмездието чакам
за стореното от Америка
на Том Сойер
и чакам
да ми препредаде Алиса
от нейната Страна на чудесата
невинните си сънища безкрайни
и чакам
Чайлд Роланд да пристигне
във най-последната, най-мрачна кула
и чакам
Афродита
да се въоръжи със истински ръце
на заключителната конференция по обезоръжаване
за ново
прераждане на чудото

Аз чакам
да получа някоя подсказка
за що е то безсмъртие
припомняйки си ранното си детство
и чакам
отново да се върнат утрините хлътнали в зеленина
безмълвните поля зелени на младостта да се завърнат пак
и чакам
непреднамерено изкуство някакво
да разтресе основите на пишещата ми машина
и чакам да напиша
незаличимото стихотворение
и чакам
екстаз последен, дълъг и безгрижен
и неотклонно, непрестанно чакам
побягналите влюбени върху онази гръцка ваза
да се достигнат най-подир
да се прегърнат
и очаквам
аз непрестанно и завинаги
възраждане на чудото

~ Лорънс Ферлингети
Превод Манол Пейков