Днес ме поканиха в Програма “Знание” по БНТ 2 да говоря по темата “Как се развива литературен вкус”.
След предаването реших да се прибера пеш.
Времето беше прекрасно, слънцето грееше неудържимо и покрай кошовете за боклук имаше разхвърляни най-различни книги.
“Навярно някой е гледал предаването и дотолкова е изострил литературния си вкус, че е решил да се отърве от излишното”, си рекох аз и продължих нататък.
“А можех да си помисля нещо съвсем, съвсем различно”, хрумна ми няколко крачки по-късно.
Хубавото време е най-сигурното лекарство срещу песимизмите на нашето ежедневие.
