Осем въпроса за Ферлингети

Ралица Братанова (с която току-що се запознах) ме помоли да й отговоря на няколко въпроса, свързани с преводите ми на Лорънс Ферлингети и бъдещото издание. Каза ми, че отговорите за й нужни за представяне пред колеги.

Споделям въпросите й (и моите отговори) с нейно съгласие.


Защо избрахте да превеждате Лорънс Ферлингети?

Прочетох едно негово стихотворение („Светът е прекрасно място“) в учебника си по английски в 9-и клас в Английската в Пловдив. Ако смятам правилно, трябва да е било 1986 година. Може да се каже, че стихотворението е антивоенно – което вероятно обяснява как е попаднало в учебника по онова време. Повече от двайсет години по-късно се върнах към това стихоторение и го преведох.

Сега се замислям какво ли в него ми е въздействало така силно, че да го помня с години. Навярно сарказма, граничащ с богохулство. Разговорния, почти уличен език. Начупения ритъм. Фундаменталните житейски теми, подесени по толкова игрив начин. Все неща, които един шестнайсетгодишен няма как да не си падне. Пък и по-голямата част от литературното ни образование по онова време беше свързано с класиката от предишните векове – все неща тежки, сериозни, дълбокомислени. Ферлингети трябва да ми се е сторил като един внезапно отворен прозорец в задушна стая, в която три часа си писал класна по литература.

 Предстои Ви издаването на „Поезията като бунтово изкуство”. Казвате, че рядко се вълнувате толкова от дадена книга. С какво тази е по-специална?

Знам ли… Защото авторът е жив? Защото навършва 100-години и ние успяхме да му пратим отпечатано и подшито копие от стихосбирката навръх рождения му ден? Защото лично ще може да пипне и разгледа книгата, която сме направили с толкова любов?…

Влияе ли по някакъв начин на преводите Ви самият автор?

Ако питате дали съм се допитвал до него за някои нюанси На превода – не, не съм. Ако питате дали върху изборът ми на произведения, които да включа в подборката влияе фактът, че Ферлингети е толкова важна обществена фигура – отговорът е пак не.

Превеждам неща, които ме вълнуват и които считам за важни. Ферлингети ме вълнува като поет (поне нещата, които съм подбрал – с изключение на две или три, които не са ми толкова близки, но добавих от съображение за представителност на подборката, защото ги считам за важни и незаобиколими за неговото творчество) и смятам, че думите му са важни. Това е.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригиналните текстове?

Най-голямото предизвикателство при превода на поезия според мен винаги е едно и също: дотолкова да интернализираш стиховете, че да усетиш техния вътрешен пулс, вътрешния им глас. И после да се опиташ да ги изговориш на български със същия този глас. Защото преводът на поезия не е превод на думи или изречения.

Преводът на поезия е пресъздаване, но на различен език. Стихотворенията често говорят с формата си точно толкова, колкото и със съдържанието, че дори и повече (под форма тук разбирам ритъм, рима, подредба върху страницата, вътрешни пулсации, изговорни особености, звукови струпвания и всякакви други дивотии, с които поетите обичат да си играят, понякога дори и несъзнателно). И докато при класическата форма пресъздаването на чужд език, макар и трудно, е относително линейно и до голяма степен предсказуемо, в съвременната поезия (или поне в онази част от нея, която не е чиста проза – тук отново перифразирам Ферлингети) игрите с формата често са на по-скрито, по-дълбинно ниво.

Най-сигурният начин да ги усетиш е като поемеш поезията толкова дълбоко, че да се превърне освен в част от ума ти и в част от тялото. Тогава наистина има шанс нещата да се получат.

Кое негово произведение е оставило траен отпечатък в съзнанието Ви?

„Светът е прекрасно място“. „Съвременната поезия е проза“. „По някое време сред вечността“. „Не съм си лягал с красотата цял живот“. „Както съм казвал неведнъж, любовта идва по-трудно при възрастните“…
Пет стигат ли?… 🙂

Ферлингети изпълнява много роли. Смятате ли, че той е станал по-значим в Америка със създаването на книжарницата „Сити Лайтс”, отколкото с поезията си?

Сигурни са две неща. Едно – обществената значимост на Ферлингети като издател, книготърговец и визионер – баща на пейпърбек революцията, един от родителите на бийт поколението – е абсолютно неоспорима.  Две – Ферлингети е голям поет. (Тук само припомням, че стихосбирката му „Кони Айлънд на разума“ от 1958 г. и до днес се счита за една от най-продаваните поетични сбирки за всички времена – и това надали е случайно.)

Дали е велик поет обаче – това само времето може да отсъди.

Към каква аудитория според Вас е насочената поезията на Ферлингети?

Аз си паднах по Ферлингети, когато бях на 16. Първите стихотворения в тази сбирка са писани, когато е бил на 30. Когато е писал последните е бил на 95. Тъй че в този случай полушеговитият шаблон „за читатели от 9 до 99“ ми се струва необичайно валиден.

Какво бихте казали на читателите, на които предстои да се запознаят с творчеството на писателя?

Да не подхождат с очаквания или предубеждения, просто да четат. Ферлингети не обича да мъдрува, но обожава да си говори с хората. Дори когато не звучи особено поетично, той трудно може да бъде скучен. Искрено се надявам това да се е запазило при превода.  🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s